Basic RGB

Сирийски опозиционни източници съобщават за италианска медия, че по време на разговорите с опозицията, идваща от Риад, представителят на ООН Стефан ди Мистура е сондирал възможността за създаването на федерална структура на бъдеща Сирия. Според тях той се е допитал до представители на другата, алтернативната, подкрепена от Москва опозиционна листа, достигайки до това предложение. Последната не беше допусната от опозицията от Риад, тъй като отстоява мнението, че мястото й е от страната на правителството в Дамаск. Част от отхвърлените е и Салех Муслем, лидерът на партия Демократичен съюз, политическото крило на прокюрдските Части за народна защита (ЧНЗ). Последните контролират 15% от територията на Сирия.

Всички представители на Висшия преговорен комитет, формиран в Саудитска Арабия и представени в Женева, са отхвърлили предложението. Последните са на мнение, че реално идеята идва от страна на правителството в Дамаск и Русия, тъй като дори част от т.нар. „руска” листа и независимите я отхвърлят.

На този етап единственият значим политически субект, който официално допуска федерализирането на Сирия е Националния кюрдски съвет. В неговия устав е записано, че „федерална Сирия е най-старата форма на съществуване на тази държава”. В момента ЧНЗ имат реално самоуправление с почти всички компоненти на държавната власт – политически власти и въоръжени части. Идеята е в унисон с заявеното от Масауд Барзани твърдо желание за провеждането на референдум за независимостта на иракски Кюрдистан.

С течение на времето сирийските кюрди ще постигнат структура, която е сходна с тази, която понастоящем функционира в Северен Ирак. Това със сигурност ще предизвика силната реакция на Анкара. Президентът Ердоган постави категорично въпроса пред САЩ да избират кой е техният съюзник Турция или кюрдите. Отворът на Вашингтон беше, че те не възприемат ЧНЗ като терористи, което пък стана причина турското МВнР да извика американския посланик в Анкара за обяснения.

Анализатори считат, че Дамаск и Москва сондират мнението на опонентите за кантонизирането на Сирия, заздравявайки позициите си в Западна Сирия. От друга страна те протягат ръка към сирийските кюрди, които безспорно се доказаха, че са важен военен и политически фактор и към които хвърлят силни мостове в конкуренция със САЩ. Макар и със значителен полеви напредък в северна Сирия, Дамаск и Москва си дават сметка, че отвъд Ефрат те не могат да имат същите успехи.

Отстъплението на правителствените войски в Дейрезор за сметка на ИДИЛ е показателно. Нещо повече, дори в западната част не всичко е спокойно. Опозиционни източници отбелязват, че траурният кортеж на Аниса Махлуф, майка на президента Башар Асад в град Кардаха – духовния център на сирийските алауити, е бил обстрелван от артилерията на бунтовниците, поддържани от Турция „Ахрар аш шам”. В кортежа е имало 4 убити и няколко ранени. Башар Асад не е сред убитите.

Очевидно тече процес на кантонизация на Сирия. На този етап това показват военните действия. За съжаление, ИДИЛ твърдо се е окопал в Източна Сирия и Западен Ирак.

Твърде симптоматични са изявленията на американски генерал, че атаката срещу Мосул, иракската столица на ИДИЛ, едва ли ще се състои през 2016 г. Вероятно плашилото ИДИЛ ще продължи да съществува, докато категорично на преден план не бъде изведена легитимността на аспирациите на кюрдите, подкрепени от Русия и по-дипломатично от САЩ. От друга страна, експерти пък считат, че плашилото ИДИЛ е добре дошло за международното легитимиране на правителството в Дамаск.

Едва 15% от мишените на руските самолети са на ИДИЛ. Всъщност говорейки за правителство в Дамаск, вече ясно се отбеляза факта, че не е задължително това да е Башар Асад, условие поставено от Вашингтон пред Москва. Все повече специалисти говорят, че Русия твърде се окопава в Сирия и е логично да търси друг управляващ, не тобкова тясно свързан с Иран, какъвто е Башар Асад. Руският посланик в Дамаск Александър Кинчак, че Русия започва строежа на голямо руско училище в сирийската столица (отдадени са вече 10 000 кв. м).

Очаква се при направата на първата копка да дойдат представители на Палестинската императорска източноправославна общност, създадена през 1882 от брата на руския император Александър ІІІ принц Сергей Александрович. Последната е създадена в края на ХІХ век, изразяваща амбициите на Руската православна църква да присъства в светите места, конкурирайки Константинопол и Рим.