В Близкия Изток и Европа се покачва градусът на напрежението. Вчера в Дрезден привърженици на Пегида издигнаха този анти-Меркел плакат. Те организираха серия от протестни митинги в цяла Европа.
В същото време повече от 50 000 сирийски бежанци са блокирани на КПП-Баб ас салама на границата с Турция, бягайки от обсадения Халеб. Информациите, идващи от Сирия са за още по-голяма динамика в следващите месеци. Не е ясно точно каква ще е ролята на преговорите в Женева. Днес прокюрдската сирийска партия Демократичен съюз на Салех Муслим обяви, че разкрива свое бюро за представителство в Москва. Идеята е това да стане в още поне десет столици. Наблюдатели считат, че това е силен ход за кантонизирането на страната. Вероятно има и връзка със силната решителност от страна на лидера на иракските кюрди Месуд Барзани да обяви дата за референдум за независимост на Кюрдистан.
Турция, заедно със своите сунитски съюзници, се готви за сухопътна операция в Северна Сирия, ако не се стигне до прекратяване на огъня. В следващите 48 часа започват ученията “Северен гръм” в Саудитска Арабия с новопристигналите вече в страната военни части от Судан, Кувейт, Йордания, Катар и Египет. Те са ясно послание към Русия, но и към САЩ, че регионалните фактори са решени на военна операция, дори и без американска помощ.
Паралелно с това в петък, в град Мардин, премиерът Давутоглу заяви, че имал план от 10 точки за разрешаването на „кюрдския проблем”. Първата точка е „разрешаването на психологическия проблем”. Преди три дни излезе социологическо проучване, финансирано от фонда „Маршал”. В него се откроява тенденцията на силна поляризация в турското общество. Привържениците и на трите турски партии, а именно Партия на справедливостта и развитието (ПСР), Партия на националистическото действие и Народнорепубликанската партия възприемат привържениците на прокюрдската Демократична партия на народите като най-отдалечени от себе си. Това говори за силно разделение на етническа основа в съседна Турция.
Основният акцент в плана на Давутоглу е наливането на 9 млрд. долара инвестиции в Югоизточна Турция. Подобни инициативи бяха заявени преди 4-5 години, когато все още значителна част от кюрдите гласуваха за управляващата ПСР. Интересни са и разсъжденията на турския министър-председател, че „Турция имала желанието да създаде движение за разбирателство в Близкия Изток, Балканите и Централна Азия, което ще постави ново начало, на ерата на братството не само в Турция.” Не е ясно на каква основа ще е това „братство”, но вероятно ще е поставено в анти-западен контекст. В изказването си Давутоглу говори за дестабилизиращия ефект на договора Сайкс-Пико, от чието подписване през май тази година се навършват 100 години.
Още по-ясно е внушението, отбелязвайки: „Ние бяхме заедно в Кут ал Амара и ние ще бъдем заедно и в идващия период, ако Господ пожелае.” Турският премиер прави алюзия с превземането на крепостта Кут ал Амара, град в провинция Басра, Ирак от турските войски през 1916 г. от защитаващия се британско-индийски гарнизон. Примерът не е от най-сполучливите, тъй като попадналите тогава в плен британски войници са заточени в Халеб, град в който днес, освен мирното население, са обсадени и протурските милиции от руско-сирийско-иранско-Хизбула коалиция.
Вероятно тези действия на сирийските кюрди са свързани и с появилите се планове за готвен унищожителен руско-американски щурм срещу сирийската столица на ИДИЛ – Ракка. Повечето експерти считат, че това ще стане до средата на 2016 г. Очаква се лидерът на терористите да потърси по-сигурно място, а именно Йемен (както навремето, повечето лидери на Ал Кайда след разгрома им през 2001 г., в Афганистан) или Северна Африка (по-специално Либия, която ако не бъде осъществена широкомощабна външна операция, ще стане бастион на терористите след Сирия и Ирак).
Задълбочават се и противоречията между Русия и Иран за бъдещето на Сирия. Специалисти считат, че Москва е определила и профила на наследника на Башар Асад. Става въпрос за генерал, който да е лоялен на Кремъл. Дискусията е дали той ще е прототип Рамазан Кадиров и респективно Сирия да е своеобразна чеченска република или генералът ще се превърне в типаж на египетския президент Абдул Фатах Сиси. Последният беше подкрепен от Саудитска Арабия при смяната на Мохамед Морси, но с течение на времето се еманципира от нея. Твърде много въпроси, част от които ще намерят своите отговори през настоящата 2016 г.