Вашингтонският институт публикува безпрецедентно социологическо изследване, проведено в териториите, контролирани от ИДИЛ. То е проведено от сътрудника в научното звено Мункид Дахер. По разбираеми причини не е обяснена методологията и начинът, по който е извършено изследването. Оповестена e единствено датата на оповестяването, а именно 14 декември 2015 г. Отбелязва се, че условията на провеждането са били изключително трудни.
Авторите на изследването считат, че естеството на дадените отговори показват, че по-скоро респондендите са били искрени в своите отговори. Мнозинството от запитаните изразяват своята неприязън към ИДИЛ. По-интересното е как се променят мненията на хората, живеещи под контрола на ИДИЛ, с течение на времето.
В началото на месец декември 2015 г. 55% от запитаните жители на Мосул отговарят, че сега животът им е по-добър, отколкото преди година и половина. През юни 2015 г. едва 21% от тогава запитаните със същия въпрос, отговарят положително. Едва 39% от респондентите в Мосул считат, че ИДИЛ представлява техните възгледи и интереси. Все пак тази група е чувствително по-голяма, отколкото тези 10% от жителите на Мосул, които отговарят със същия отговор през юни 2014 г.
57% от жителите на Мосул биха предпочели ИДИЛ да напусне техния град. В същото време на обратното мнение са 39%, считайки че е по-добре ИДИЛ да остане в този втори по големина иракски град. От тези 39%, подкрепящи ИДИЛ мосулци, едва 1/3 изразяват директна подкрепа за терористичната организация. Останалите просто се страхуват от жертви сред цивилното население или недоверие към САЩ, иракската армия и кюрдските въоръжени сили.
Правейки задълбочен анализ на тези чувства, мнозинството мосулци считат, че САЩ заговорнически подкрепят ИДИЛ, което е с почти 50% повече от тези, които са считали така преди 18 месеца. 48,5% от респондентите отговарят, че най-голямата опасност за тях са въздушните удари на коалицията, докато едва 37,5% възприемат ИДИЛ като по-голяма опасност. Мнозинството мосулци са против бомбардировките на САЩ, а ¾ от жителите на града са против „Ал хашд аш шааби” – основната шиитска организация и останалите шиитски милиции. В същото време мнозинството респонденти не възприемат местните политици, сунитските политици в национален мащаб и правителството на Ирак като изразители на техните интереси и възгледи.
Според авторите на изследването тези резултати предполагат, че ИДИЛ е спечелила битката за сърцата и умовете на хората, живеещи в районите под неин контрол. В същото време общественото мнение там постепенно се обръща срещу тези, които се противопоставят на терористичната организация. По-голямата част от жителите на Мосул все още отхвърлят ИДИЛ, но пред тях няма реални, надеждни политически алтернативи. Те не вярват на иракските държавни институции, включително на централното правителство, армия, полиция, парламент, местни длъжностни лица и политици в Багдад. Според мосулци въоръжената опозиция срещу ИДИЛ остава неефективна в своите действия. Изводите от изследването е, че стратегията, която следва коалицията по-скоро помага на ИДИЛ, отколкото й вреди. За да бъде успешна, е необходима подкрепа на обществото мнение. Очевидно е, че ИДИЛ няма да бъде победена само с военни действия.
Видно е, че сунитите в Ирак остават недоволни от своето правителство в Багдад. Мункид Дахер отбелязва, че появата на ИДИЛ е „симптом за структурен дефект в самото иракско общество, а не е болест сама по себе си”. Иракските сунити трябва да бъдат убедени сами да се борят срещу ИДИЛ.В противен случай нейният разгром е невъзможен.
Накратко, социологическото изследване сред респондентите, живеещи под контрол на ИДИЛ, показва недоволство сред местните хора от политическите алтернативи на терористичната организация. Малцинство са онези, които предпочитат ИДИЛ, но тази група се увеличава.