През януари 2017 г. някой ще се изправи пред Капитолия в САЩ и ще произнесе реч за встъпване в длъжност. Това е същото място, където някога са заставали Ейбрахам Линкълн, Франклин Рузвелт, Дуайт Айзенхауер и Роналд Рейгън. От днес дотогава ще прекарам всеки Божи ден, надявайки се, че нито Доналд Тръмп, нито Тед Круз, нито Бърни Сандърс няма да се изправят на същия подиум. Някой от тях би могъл да спечели изборите, да положи клетва, да произнесе реч и да потегли по Пенсилвания авеню. Но аз ще откажа да повярвам.
Да, знам, какво показват резултатите от сондажите за Тръмп, Сандърс и Круз, но има сериозни основания да продължавам да не вярвам. Първо, вътрешнопартийните кампании няма да решат въпроса през февруари. Нито през март или април. Понякога един кандидат може да спечели Айова или Ню Хемпшър и да се добере до номинацията. Но този кандидат трябва да е до голяма степен приемлив за всички групи в партията. Тръмп, Круз и Сандърс не са.
Както написа Джей Кост в “Уийкли стандард”, “това може да означава продължителна битка за номинацията, която да се проточи чак до първичните избори в Калифорния през юни”.
При републиканците първите вътрешнопартийни избори и събрания определят делегатите пропорционално. Само 16,2 на сто от всички делегати идват от щати, където тези избори са мажоритарни. Това означава, че спечелването на войната за осигуряване на делегати ще е тежка работа. Първата дата, на която който и да е кандидат може да пожъне голяма реколта с мажоритарен вот, е 15 март – има цяла вечност дотогава. Повече от половината делегати ще бъдат разпределени след тази дата.
Второ, Круз и Тръмп ще се сблъскват помежду си с все по-голямо ожесточение през следващите седмици и месеци. Голяма е вероятността, като се знае какви са характерите им, да се злепоставят взаимно максимално и да се вкопчат в смъртоносна схватка. Трето, проблемите на Тръмп и Сандърс с избирателната активност са реални. Тръмп се справя много добре сред хора, които не са гласували на предишните четири избори. Възможно е той да ги е нахъсал толкова много, че те да гласуват на първичните избори, но едва ли ще искате да заложите позлатените си кранове за това. Хората, които не гласуват, обикновено не гласуват.
Сандърс също получава подкрепа от негласуващи. Както писа Нейт Кон в “Ъпшот” в понеделник, Сандърс е начело в някои проучвания, но той изостава далеч назад сред хората в Айова, които са гласували през 2008 г., и сред онези, които са се регистрирали да гласуват. Много е възможно голямата новина след Айова да е колко зле те двамата са се представители.
Четвърто, републиканците от върхушката, които смекчават отношението си към Тръмп, защото смятат, че той е по-избираем от Круз, прибързват донякъде. Според изследване на института “Пю”, мнозинството от американците смятат, че Тръмп ще е слаб или ужасен президент. Коментаторът Чък Тод от Ен Би Си представи благоприятните и неблагоприятните рейтинги на Тръмп в предаването “Среща с пресата” в неделя: сред независимите противниците на Тръмп са 26 процента; сред жените са 36 процента, сред избирателите в предградията – 24 процента. Наистина ли Републиканската партия възнамерява да номинира един от най-ненавижданите хора в американския обществен живот?
Пето, Америка никога не е избирала кандидат, толкова отдалечен от политическия център, колкото са Сандърс и Круз. Според сайта FiveThirtyEight Круз е най-консервативно гласувалияj от всички конгресмени. Това изисква допълнителни усилия.
Шесто, рано или късно кандидатите от управляващото крило на своите партии ще се стегнат. Марко Рубио имаше лош месец, смекчавайки тона и опитвайки се да звучи като умалена версия на Тръмп и Круз.
Много скоро Рубио ще осъзнае, че първата му задача е да привлече избирателите, които ненавиждат или се страхуват от Тръмп и Круз. Това означава да се представи като оптимистично настроен американски националист с конкретни предложения за реформи във Вашингтон и да повдигне духа на работническата класа. Ако той успее да спечели традиционните републиканци, поне ще изравни резултатите си с Тръмп и Круз в анкетите. След това може да противопостави на техните приказки за упадък на Америка някое от своите виждания: че страната е в упадък, защото е станала твърде самовлюбена и е заприличала твърде много на телевизионно реалити шоу. Американците са загубили способността си да работят конструктивно, за да оправят нещата.
