Икономиката на ИДИЛ има класическа мафиотска структура. Тя се основава върху грабежа, изнудването, насилието и всякакви незаконни средства върху всички сектори на мафиотския оборот на огромни материални средства. Без да се подценява религиозния, идеологически мотив на част от джихадистите, присъединили се към терористите, всъщност тя е основното средство за привличането на млади хора, готови да вземат оръжието, желаейки да напуснат огромната армия от безработни сред младежта на Близкия Изток.
През 2013 г. повече от 30% от младите араби са без работа. Значителна група от тях са част от 97,2 милиона неграмотни жители от цялото 340 население на арабския Близък Изток. Годишният оборот на книжния пазар в арабския свят е 4 милиона долара, докато този в ЕС – 12 милиарда долара. С други думи, разходите за купуване на книги в арабския свят са 3 000 пъти по-малко от тези в ЕС. В арабския свят 20 деца четат една книга, докато едно дете във Великобритания – 7 книги за същия период. Годишно един жител в арабски Близък Изток чете средно по 4 страници годишно, докато в САЩ – 11 книги, а в Обединеното кралство – 8 книги.
Редица експерти считат, че именно в подобна социална обстановка ИДИЛ пуска своите отровни пипала. Всеки, който се чувства маргинализиран, намира привидно социално убежище в някои от етажите на структурата на терористичната организация.
Кражбата и контрабандата на нефт, газ (90% от газа, използван в териториите, контролирани от сирийското правителство, идват от газови находища, окупирани от терористите), продажбата на електричеството от окупираните девет електроцентрали на сирийската държава, трафикът на наркотици (контрол върху традиционните канали от афганистанския хероин от Средна Азия към средиземноморските пристанища и Европа), контрабандата на промишлени и селскостопански стоки, отвличанията на богати заложници (счита се, че размерът е 40 милиона долара годишно), продажба на човешки органи (предимно сърце, бъбреци, черен дроб, панкреас, роговица на очите, цената на бъбрек може да достигне до 200 000 долара),контрабандата на артефакти (според иракски източници ИДИЛ е продала иракски артефакти на стойност 1,2 милиарда долара, продавани от 23 аукционни къщи по света), отделните спонсорства и все по-високите данъци са източниците на доходи на мафиотската организация.
Според западни източници бойците на ИДИЛ през 2014 г. са 30 000 души. През септември тази година ФСБ ги оцени между 50 000 и 80 000 души. Местни източници предполагат, че те са поне 100 000. Според списанието „Икономист” месечната заплата на джихадист в ИДИЛ е между 400 и 500 долара. След интензивните бомбардировки на двете коалиции местни източници отбелязват, че заплатата на полевите бойци е паднала на 300 долара. В същото време някои от командирите получават заплати от 3000 долара. Счита се, че ИДИЛ изплаща месечно по 15 милиона долара заплати на своите бойци. Според доклад, изготвен от експерти на ООН, ИДИЛ изплаща месечно по 50 долара за всяка жена и 25 долара за всяко дете на свой боец. За инженерно-техническия и медицинския персонал заплатите са относително по-високи, а именно около 1 500 долара месечно.
ИДИЛ създава икономика, базираща се най-вече върху данъците. След спадането на приходите от нефтодобива, реализиран върху 10-те нефтени кладенци в Ирак и Сирия (добив между 34 000 и 40000 барела дневно), терористите увеличават размера на данъците върху промишлените предприятия и върху отделните физически лица. Всяко лице от тези 7-8 милиона души, живеещи на територията на „халифата” плаща 10% от доходите си. Предприятията заделят между 10% и 15% от своята печалба, а 2% е размерът на данъка върху всяка сделка. Отделно има данък за ползването на пътната настилка, данък за преминаването на конкретно пътно заграждение. 1000 долара е размерът на своеобразната „изходна виза” за онези, които искат да напуснат „халифата” за период от две седмици. Немюсюлманите плащат данъка „джизие”, който след окупацията на Мосул от терористите бе определен за този голям иракски град в размер от 400 долара. Според местни източници за провинция Неневия в Ирак в началото на създаването на „халифата” данъчните приходи са били изчислявани на 5 милиона долара месечно. Сега вече те са над 11 милиона.
Според Изследователския център на американския Конгрес ИДИЛ налага такса и на образованието. За учениците в началното училище тя е 22 долара, за гимназията – 43 долара, а за университета – 65 долара.
Тези мафиотско събирани приходи и пирамидално изразходвани разходи отличават стриктно икономиката на ИДИЛ от тази на Ал Кайда. Нормално е, двете терористични организации да имат пресечни точки в своето финансиране, но разликите са повече от приликите. Ал Кайда се захранва предимно от лични спонсорства и от личното богатство на Осама бен Ладен, освен с отвличания, контрабанда, рекет, пране на пари и други незаконни средства. Специфичното финансиране на ИДИЛ обяснява и специфичния профил на организацията, както и трудностите за борба срещу нея. Икономиката на ИДИЛ е типичен близкоизточен вариант на Коза ностра. Нейният икономически разгром ще е много по-труден от военния.