Loading...
You are here:  Home  >  Мониторинг на тероризма  >  Current Article

Нова джихадистка групировка се появи в Сирия /специален анализ/

oт   /  юли 22, 2018  /  Коментарите са изключени за Нова джихадистка групировка се появи в Сирия /специален анализ/

    Print       Email

Alexas_Fotos / Pixabay

 

На 28 февруари 2018 г. в социалните мрежи бе публикувано първото официално комюнике на нова сирийска салафитска групировка „Хурас ад дин“ /Пазителите на религията/. То носи заглавието „Спасете домовете на мюсюлманите“. Появата на новата джихадистка групировка се роди вследствие на отзвука в радикалните местни кръгове, който предизвика настъплението в края на 2017 г. и началото на 2018 г. на сирийско-руските военни части срещу бунтовниците в Източна Гута, провинция Дамаск.

Надделява мнението, че всъщност това е рожденната дата на един от значимите джихадистки проекти в арабската страна, който имат наднационален потенциал. Експертната група „Портал за изследване на ислямистките движения“ с главен редактор Абдерахим Али счита, че изгряването на звездата на новата салафитско-джихадистка групировка става още по-рано. Анализаторите в споменатото изследователско звено акцентират върху факта, че публикуваната в ислямисткия форум „Ас Сахаб“ на терористичната организация Ал Кайда на 9 януари 2018 г. декларация от „Хурас ад дин“ е първото доказателство за появата на новия сериозен джихадистки субект в Сирия.

Заедно с ИДИЛ, Ал Нусра и Туркестанската ислямска партия /ТИП/ „Хурас ад дин“ е един от четирите най-значими салафито-джихадистки проекта в Сирия. Той може да бъде квалифициран като терористична организация от първа категория, тъй като в неговата стратегия са залегнали аспирации за наднационален джихад. Както се отбелязва в малкото документи, излезли от негово име организацията определя два типа врагове, а именно „далечния, т.е. чужденците, в това число извън националната територия, и близкия, т.е. местното правителство“. Ако все пак се търсят някакви нюанси или отлики с останалите три организации, вероятно „Хурас ад дин“ би следвало да бъдат поставени в поведенческо отношение по-близко до ИДИЛ, отколкото до Ал Нусра.

Аргументи в това отношение е прилагането на стриктни шариатски норми на поведение в онези части на провинция Едлеб, в които бандата има влияние. Така например на 18 юни 2018 г. последователи на групировката разрушават цяло гробище в град Саракиб, въпреки че в различни периоди от време множество други салафитски формации контролират града – бастион на сирийския ислямизъм. Според салафитите гробът е фетишистки символ и той трябва да бъде разрушен.

На 4 май 2018 г. формацията заплашва ръководството на университета Ибла в провинция Едлеб, че сградата на учебното заведение ще бъде разрушена, ако продължава да толерира смесеното на двата пола обучение. Нееднократно създателите на „Хурас ад дин“, които са в мнозинството си отцепници от Ал Нусра, са определяни като „екстремистите на Ал Нусра“. В същото време обаче в своето седмично списание „Ан Наба“ ИДИЛ официално обяви „Хурас ад дин“ за фусейл муртад, вероотстъпническа групичка.

Тя дори саркастично ги нарече хурас аш шърк, пазители на езичеството. Причина за това бил фактът, че новата формация не се е разграничила официално от фронта Ал Нусра и от нейното ръководство, както и от националното движение на талибаните.

Всъщност появата на въпросното съобщение именно във форума „Ас Сахаб“ показва генезиса на идеологическата принадлежност на новата формация. Тя е съставена от отцепници от Хаят тахрир аш Шам /преименуваната Ал Нусра/ след официалното прекъсване на организационните връзки на последната през 2016 г. с централата на групировката-майка – Ал Кайда, оглавявана от Айман Зауахири. В структурно отношение „Хурас ад дин“ е микс от множество малобройни банди, но шест от тях са основните, а именно „Джунд ал малахим“, „Джейш ас сахел“, „Джейш ал бадия“, „Сарая ас сахел“, „Сарая Кабул“ и „Джунд аш шараия“. Според известния сирийски блогър Мазмаджар аш Шам броят на бойците наброява около 1 700 души.

Те обаче не притежават тежки оръжия, тъй като преди да напуснат Ал Нусра нейният лидер Абу Мохамед ад Джолани им ги е отнел. Значимостта на новосъздадената формация се потвърждава и от факта, че тя попада в полезрението на Центъра за такфиристки фетви и радикални мнения към Главното мюфтийство в Египет. Експертите на този сериозен изследователски център определят броя на личния състав на „Хурас ад дин“ на не повече от 1000 души.

По тази причина ръководството на радикалната група е възприело тактиката на водене на партизанската война с цел да минимизира загубите и да повиши боеспособността на отделните съставни части. Силата на формацията се състои най-вече в използването на натрупания от част от джихадистите огромен опит по бойните полета на Афганистан и Ирак. Предполага се, че те имат директен канал за връзка с централата на Ал Кайда в Афганистан и разполагат с чудесни умения за събиране на разузнавателна информация, преди да предприемат поредната операция на терен.

Официалният брой на членовете на една джихадистка формация не отразява истинския размер на нейното влияние, още повече на нейния боен потенциал. Според множество независими източници броят на бойците на ИДИЛ по време на апогея на нейния „халифат“ се движеше между 20 000 и 40 000 души. Съгласно статистиката, втората по големина и значение джихадистка групировка в Сирия Ал Нусра разполага с около 15 000 бойци.

Тя обаче засега остава неизкореняема в бастионите на местния ислямизъм. Всяка значима гупировка има съюзнически или „васални“ формации, с която ги обвързват единни цели, функции и аспирации. В тази категория не попадат симпатизантите от местното население, профилирани от родствено-кланови-племенни, регионални и идеологически връзки, чиито брой не може да бъде обхванат от статистиката. Ако приемем принципното съотношение 1:3,5 на официалния брой на членския състав на ИДИЛ /30 000 души/ и неформалния такъв, т.е. на т.нар. ИДИЛ 2 /невидимата, паралелна мрежа от сателитни милиции, наброяваща приблизително 200000 души/, то реалният ръст на „Хурас ад дин“ е около 6 000 – 7 000 души, състоящ се от видима /полева/ и невидима /логистична/ компонента.

В този ред на мисли може да се отбележи, че силен тласък в налагането на „Хурас ад дин“ в полевите битки е нейното формално „сливане“ с формацията „Ансар ат таухид“, преименуваната „Джунд ал акса“. Последната е една от малкото групировки, които гравитирайки около Ал Нусра, отказа да се сражава срещу ИДИЛ, призовавайки за помирение между двете организации. Новата формация се нарича „Нусра ал ислам“, но очевидно е, че организационно двете формации запазват самостоятелността си. Оперативното командване остава обаче в ръцете на „Хурас ад дин“ при съвместни акции, имайки предвид бойната, идеологическата и шариатско-легитимистката тежест на нейното ръководство. Реално „Хурас ад дин“ е формацията-майка, а „Джунд ал акса е, де факто, милиция уали, „васал“, а, де юре, милиция халиф, „съюзник“.

Изследователят на Ал Кайда Чарлз Лестър отстоява мнението, че още от 2015 г. редица членове на ръководството на „Хурас ад дин“ участват в множество нападения срещу антитерористичната коалиция, водена от САЩ в Сирия. Става въпрос за терористичните операции, реализирани от появилата се и след това изчезналата радикална групировка „Хурасан“ в арабската страна. Нейните членове бяха чести мишени на ВВС на международната коалиция.

На практика, „Хурасан“ беше група, селекционирана от Айман Зауахири от елитни бойци, принадлежащи към отделни алкайдистки формации в Сирия. По непотвърдена информация, не само член, но и реален лидер е бил бившият полковник от египетските специални части Сейф ал Адил /Мохамед Салахедин Зейдан/, един от най-приближените съратници на Осама бен Ладен. По този начин американският експерт внушава тезата, че „Хурас ад дин“ е правоприемник на „Хурасан“. Това обаче важи единствено във военно-оперативната сфера, тъй като последната практически е единствено елитна специална част на Ал Кайда, без претенции за религиозно-догматична роля, каквито претенции има „Хурас ад дин“.

Според известния сирийски изследовател Сахиб Анджарани през месец юни 2018 г. се е състояло „второто раждане“ на терористичната организация с нейното активно включване в бойните действия в сирийските провинции Едлеб, Хама, Алеппо и Латакия срещу позиции на армията на режима. Това се дължи най-вече на намирането на сериозен салафитски финансов източник в Кувейт. Първите шест месеца от своето съществуване, без участие в реални военни действия може да бъде възприето като подготвителен етап в конструирането на сериозна на бойното поле и в обществото организация.

Редица военни специалисти са на мнение, че проведената, в стратегическата позиция Тел Бараз, на север от град Суран операция е била едно класическо учение за ефективно взаимодействие между полеви части и командване. Интересното в случая е, че тогава се профилира и своеобразна етническа разделителна линия. Полевите командири са предимно йорданци, а нисшия състав – сирийци, представители на бившите съветски централноазиатски републики, в мнозинството си узбеки и отделни уйгури-отцепници от ТИП.

Още по-впечатляващо е, че обектът на нападение е бил точка за наблюдение на турската армия в провинция Едлеб. Последната има разположени такива, четиринайсет на брой, вследствие на споразумението за деескалация на напрежението в този регион, постигнато с Русия и Иран по време на преговорите в казахската столица Астана. По-късно бойните действия са били продължени и срещу позиции на сирийската армия. Акцията е била показна, с ясно разграничаване на нейните отделни тактически етапи. Причината са условията на финансовия източник с оглед предоставяне на бъдещи средства на терористичната групировка, в зависимост от степента на ефективност на проведените акции и привличането на нови кадрови попълнения. Ключът към разбирането на значението на новата джихадистка формация е нейното ръководство.

Имената, които се виждат там подсказват сериозни аспирации на регионални фактори, които използват джихадистките инструменти за налагането на собствените си интереси в сирийския пъзел. Подобен подход не е нов в тази арабска страна, имайки предвид задкулистните връзки между ИДИЛ, Ал Нусра и ТИМ с конкретни сунитски фактори в региона. В случая обаче нещата стоят малко по-различно. Лидерите на „Хурас ад дин“ са видимо разделени на две. Съгласно ислямистките традиции за структурирането на религиозни организации първото ниво е видимото, оперативното. То е натоварено с изпълнителски функции. Така на повърхността излиза личността на Абу Хишам аш Шами /Самир ал Хиджази/, който заема поста на „върховен ръководител“. Той е сириец и бивш командващ на всички военни части на Ал Нусра.

Видно е, че определянето му за лице на „Хурас ад дин“ е временна стъпка, с цел подчертаване на връзките с Ал Нурса и акцентирането на сирийския характер на групировката. Не е ясно дали става въпрос за желанието за привличането на кадри, бивши подчинени на Абу Хишам аш Шами или за таен ход на сегашния лидер на Ал Нусра Абу Мохамед ал Джолани, който си трасира резервен вариант за отстъпление. Съществува мнението, че последният има полза от появата на „Хурас ад дин“ на театъра на бойните действия в Сирия, акцентирайки върху своята алкайдистка същност и идеологическа принадлежност. Не е логично обаче да се предполага, че едва ли въздушните удари на антитерористичната коалиция срещу Ал Нусра ще престанат, тъй като едва ли не се е появила автентичната Ал Кайда в тази арабска страна. На този етап „Хурас ад дин“ остават с относително слаби полеви прояви, за да бъде включена в списък на терористичните организации на международно равнище.

Въпреки сирийската „сянка“ на ал Хиджази зад него плътно се появяват няколко джихадиста, които по-скоро могат да бъдат съотнесени към „йорданското поколение“ на Ал Кайда. Става въпрос за Абу Джейбиб /Айяд Тубаси/, Абу Хадижа ал Ордони /Билял Хурейсат/, Сами ал Ариди /бившият главен мюфтия на Ал Нусра/ и Абу Касам ал Ордони /Халед Мустафа ал Ааруди/. От самите им прозвища си личи, че извеждат йорданската си принадлежност на преден план. Необходимо е да се отбележи, че всъщност въпросната йорданска група е най-иредентистко настроената спрямо Абу Мохамед ал Джолани. Голяма част от второешалонното ръководство на Ал Нусра, което е по произход от Хашемитското кралство, е арестувано от „вътрешната сигурност“ на организацията поради обвинения за създаване на фитна, бунт срещу ръководството. Вероятно фактът, че групата може да бъде припозната и като ядро, гравитирало около Абу Мусаб аз Заркауи до неговото убийство също изигрява някаква роля в това отношение. Особено релевантни в това отношения са Халед ал Ааруди и Айд ал Тубаси, който дори е и зет на аз Заркауи.

Особена символика има в личността на ал Ааруди. През 2017 г. той преминава през затворите на Ал Нусра, представлявайки генерацията на алкайдистите-ветерани. На първо място, той е бил пряк помощник на най-кървавия терорист в историята на Близкия Изток – йорданеца Абу Мусаб аз Заркауи. Последният е създател на формацията „Джихад уа таухид“, предшественичка на Ал Кайда в Ирак и убит през 2006 г. в американска въздушна атака. За отбелязване е, че ал Ааруди е бил неотлъчно с Абу Мусааб аз Заркауи, дори и по време на неговото пребиваване в Иран, преди да се прехвърли в Ирак през 2003 г. и да създаде местния алкайдистки клон. Може би неслучайно той се присъединява към групата, която търси убижище в Иран, след разгрома през 2001 г. на Ал Кайда в Афганистан от американската армия. Вероятно също така не е напълно случайно, че той е част от сделката между Иран и Ал Кайда на Арабския полуостров през 2015. Въпросният радикал е член на групата на Ал Кайда, която се сражава рамо до рамо с Осама бен Ладен в Тора Бора.

Ал Аариди успява да избяга от Афганистан в Иран, заедно с част от „генералния щаб“ на тогавашното ръководство на Ал Кайда. В групата са и членове на семейството на бен Ладен, в това число и неговите синове Мохамед, Ладен и Хамза. Последният дори се жени през 2009 г. в Ислямската република и е посочен за вероятен наследник на баща си. Експертът-блогър по сирийските ислямистки движения Мазмаджар аш Шами отбелязва, че на 7 юли 2018 г. от Афганистан, през Иран в Сирия е пристигнал високопоставен джихадист. Поради това, че са спестени детайлите сред наблюдателите надделява мнението, че вероятно става въпрос за Хамза бен Ладен и че той е пратеник на Айман Заухири до „Хурас ад дин“.

Второто ниво на управлението на салафито-джихадистката формация е по-значимото, тъй като реално упражнява стратегическото ръководство на формацията. Става въпрос за мажлис аш шура, Консултативния съвет. Сред имената на членовете на този орган личи това на един от най-високопоставените лидери на Ал Кайда. Става въпрос за вече споменатия легендарен съратник на Осама бен Ладен Сейф ал Адел /Мохамед Салахедин Зейдан/. Безспорно въпросният джихадист е най-високопоставената личност от Ал Кайда, който е бил освободен от Иран вследствие на вече споменатата сделка между Иран и групировката на Осама бен Ладен. Нещо повече, в преходния период между физическата ликвидация на Осама бен Ладен на 2 май 2011 г. в пакистанския град Аботабад и полагането на клетва към настоящия лидер египтянина Айман Заухири, именно Сейф ал Адел упражнява истинското ръководство на Ал Кайда.

Неслучайно тогава Ал Кайда извежда на преден план новото си наименование – Ал Кайда-Джихад, въпреки че, де юре, това става факт още преди атентатите от 11 септември 2001 г. Това е ясен белег за протичащия процес на „египтизация“ и надделяването на египетската група в ръководството на формацията. Този процес се официализира след поемането на лидерството от Айман Зауахири, който е най-релевантният ръководител в историята на египетския „Ислямски джихад“. Тези подробности осветляват характера и начина на действие на Сейф ал Адел.

Той е силен в „сенчестата зона“ и дърпа конците на управлението от там. В същото време обаче често неговата поява предвещава сериозни радикални промени.

В серия от постинги вече споменатият блогър Мазмаджар аш Шам твърди, че появата на „Хурас ад дин“ се дължи на иранската амбиция да овладее изцяло Ал Кайда в Сирия и да я направлява съгласно своите интереси на територията на арабската държава. Неслучайно през 2017 г. всички египтияни и йорданци от Ал Кайда са били освободени от иранските затвори. Такава е била сделката с Айман Заухири, като остава силно дискусионно дали единственото условие е било да напуснат страната. Впоследствие те са изпратени в Сирия, без знанието на Абу Мохамед ал Джолани. Остават неяснотите дали все пак не става въпрос за скрита конкуренция за влияние върху джихадисткото движение между различни външни фактори. Особено активен в това отношение е Катар, известен с финансиране и респективно посредничество на отделни екстремистки групировки.

Проблемът е, че външните фактори не рядко са в антагонистични отношения помежду си и тогава е особено трудно да се предвиди как групировката ще реагира в една или друга кризисна ситуация. Споменатата плеяда от освободени джихадисти от иранските затвори е предхождана от друга такава, пусната на свобода още през 2011 г., но от тези на съседен Ирак. Става въпрос за сирийските екстремисти, които отиват да се бият срещу американската интервенция през 2003 г. в тази арабска страна. Мнозинството от тях като например Абу Муслим ат Туркмани, Абу Айман ал Ираки и други се превръщат по-късно в гръбначния стълб на ИДИЛ. Настоящият лидер на Ал Нусра, Абу Мохамед ал Джолани също е бил в иракски затвор, но за разлика от вече цитираните оглавява алтернативното, алкайдистко течение в Сирия. Задкулисието, както и персоналните различия стават причина за непрекъснатите разцепления в Ал Нусра, след официалното прекъсване на връзките между нея и автентичната ал Кайда на Айман Заухири.

Пред „Хурас ад дин“ има няколко предизвикателства. Първото е търканията между лидера-сириец Абу Хишам аш Шами, който иска да наложи сирийския характер на формацията и „йорданската група“, която има не само различен етнически генезис, но и отделна визия за развитието и легитимността на формацията. Йорданците желаят авторитетния салафито-джихадистки идеолог палестино-йорданеца Абу Мохамед ал Макдаси да е марджаия шараия, източник на догматичната легитимност на „Хурас ад дин“. С други думи, всички членове на организацията да спазват неговите догматични препоръки и наставления. Последният се възприемаше като такъв за формацията „Джихад уа таухид“ на Абу Мусаб аз Заркауи.

По този начин се налага йордано-иранската легитимност в претендиращата за автентичен алкайдизъм групировка в Сирия. Лидерът аш Шами не желае да признае върховенството на легитимността на ал Макдаси, аспирирайки към сирийски оригинален догматичен източник, а оттам и организационен. Подобни центробежни, ерозиращи единството на формацията, тенденции /местен – сирийски via чужденец – независимо какъв, но задължително арабски/ съществуват във всички по-значими джихадистки формации.

Най-важното предизвикателство обаче са бъдещите тактически планове на „Хурас ад дин“. В тях отново могат да бъдат разчетени иранските въжделения по отношение на изключителната вътрешносирийска политическа динамика и подялбата на зоните на влияние в Сирия, при която Иран остава неудовлетворен спрямо своите аспирации. Под американски, израелски и йордански натиск иранските военни части са изтласкани /поне формално/ от Южна Сирия. Тази територия вследствие на поредната сделка, е превърната в руски „протекторат“. Става въпрос за това, че военните части на режима, изтласкали бунтовниците ат там, се подчиняват директно на руски офицери, а не на иранските.

До този момент „Хурас ад дин“ отбелязва присъствие единствено в северните сирийски провинции. Не е изненадващо обаче, ако тази салафито-джихадистка формация се появи и в тази част на арабската страна. Вече споменатият йордански джихадист Аяд ал Тобаси, като емир в Ал Нусра е отговорник последователно за провинциите Латакия, Дамаск, но също така и за южната провинция Дераа. Нещо повече, активизирал се в социалните медии, той пише: „Нашият джихад започна от Дераа.“ Вече цитираният блогър Мазмаджар аш Шами е убеден, че единствената джихадистка групировка, която ще се намеси в Дераа, е „Хурас ад дин“, тъй като всички останали са обвързани със споразуменията в Астана /т.е. с Турция/.

Ако протурските групировки от „Ефратски щит“ се завърнат в Алеппо, за което отбелязва турският вестник „Йени Шафак“, близък до управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, вследствие на руско-турско споразумение, не би било чудно, ако „Хурас ад дин“ предприемат атаки и във втория по големина сирийски град. Тогава ясно ще проличи дали и в каква степен въпросната джихадистка групировка е свързана с Иран и доколко се влияе от нейните интереси. Остава открит и въпросът дали Иран се е съгласил на сделката за Алеппо или е бил притиснат от Русия. Така или иначе разделението на Сирия на три основни зони на влияние, а именно Централен и Северен – Турция, Западен и Южен – Русия и коалиция и Централен и Източен – САЩ и кюрдите от Сирийските демократични сили оставя твърде много празнини.

В тях всички екстремистки и недоволни от разпределението сили могат да се наместят. По своята същност всеки един от регионите е мозайка от присъствието на местни фактори, в които могат да избухнат миниконфликти. Не са редки случаите, при които въпросните микроантагонизми остават в насипно, замразено състояние за един относително продължителен период. В критичен момент имплозията се превръща в експлозия. Видно е, че ако „Хурас ад дин“ желае да бъде един от джихадистките субекти с национално значение, ще трябва да конструира своя modus operandi, така, че да интервенира навсякъде, където има военен потенциал и непременно в унисон с интересите на външните спонсори. Заявката вече е направена. Доказателство за това е формирането на работна група за нейното наблюдение от военни от Сирия-Русия-Ирак и Иран след появата на информация, че „Хурас ад дин“ вече е насочила своя поглед и към съседен Ирак.

Продължи да четеш

Бодигард на Осама бен Ладен в Германия... AndiBlackLemon / Pixabay Според лондонския вестник „Ивенинг Стандарт“, цитиран от вестник „Шарк ал Аусат“ германските власти признават, че държава...
Различните сираци Това клипче е заснето от руската телевизия RT в един от детските приюти в Багдад, столицата на Ирак. На потресаващите кадри се виждат невръстни...
От ДАЕШ към…..китайски ДАЕШ... Териториалната ерозия на „халифата” с особено активни темпове е пряка причина за разпадането на доскоро добре функциониращите управленчески структ...
Специален анализ: Поглед към новата столица на ИДИ... GidonPico / Pixabay През 2014 г. ИДИЛ окупираше 40% от територията на Ирак. Преди месец експерти оцениха територията на някогашния „халифат” на ед...
Какво са замисляли стоящите зад експлозията в пете... Експлозията в петербургското метро припомни на руснаците, че живеят в страна, където терористичната опасност, уви, е все така актуална. Изпълни...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.

Privacy Preference Center

Close your account?

Your account will be closed and all data will be permanently deleted and cannot be recovered. Are you sure?