Loading...
You are here:  Home  >  Оценка на последствията  >  Current Article

Националистите на Балканите се възползват от каталунския пример

oт   /  октомври 12, 2017  /  Коментарите са изключени за Националистите на Балканите се възползват от каталунския пример

    Print       Email

HypnoArt / Pixabay

 

Катарина Субашич от АФП – 

Сепаратистките стремежи в Каталуния засилиха гласовете на националистите на Балканите, като всеки черпи поуки за този крехък и разделен район на Европа. Албанците в южна Сърбия, сърбите и хърватите в Босна, автономистите във Войводина… След каталунския референдум изглежда всеки от тях си задава въпроса: „Защо не ние“?

„Войводина е Каталуния“, пишеше по стените в Нови Сад, в северна Сърбия.

Близо до катедралата в разделения между хървати и босненски мюсюлмани град Мостар, в южна Босна, редом до знамето на Каталуния бе издигнато знаме на Херцег Босна – самопровъзгласилата се държава на босненските хървати по време на войната, с надписа „На добър час, ние сме следващите“, съобщиха местните медии.

В Белград сръбските власти осъдиха „двата аршина“, за които обвиниха Европейския съюз – отказът Каталуния да получи независимост се вижда като противоречие на признаването на независимостта на Косово, обявена през 2008 г. Сърбия все още смята за своя бившата си област, населена с над 90 процента албанци.

Албанците от Прешево

„Как признахте независимостта на Косово, обявена дори без референдум? Как 22 страни членки на ЕС /които признаха Косово/ можаха да узаконят отцепването, което нарушава европейския закон, който е основа на политиката на ЕС?“, заяви сръбският президент Александър Вучич.

По време на войната в Косово между силите на Белград и стремящите се към независимост албанци /1998-99 г., 13 000 убити/ Александър Вучич беше министър на информацията на Слободан Милошевич, вестителя на „Велика Сърбия“. Възприел центристки позиции, Вучич преговаря за присъединяване на Сърбия към ЕС.

Правителството му безусловно подкрепи Мадрид, една от петте столици на ЕС, която не признава Косово.

Но Белград има своя политическа география – на юг, албанците от Прешево и бошняците в Санджак, на север Войводина и 20-те й общности. Председателят на Лигата на социалдемократите във Войводина Ненад Чанак, който защитава засилена автономия, в деня на референдума на 1 октомври бе в Барселона.

Все пак не Войводина е тази, която тревожи Флориан Вебер, специалист по Балканите в университета в австрийския град Грац: „Областта има известна идентичност, но няма силно движение към независимост“, нито достатъчно изразено „културно различие“.

Не такъв е случаят обаче с граничещата с Косово Прешевска долина, чиито 75 000 жители са предимно албанци. „Културното различие“ тук граничи с открита враждебност. През 2001 г. тук имаше сблъсъци между сръбската армия и албански бунтовници. Спокойствието се възстанови, но мечтата да се присъединят към Косово не е изчезнала.

Лидерът на Движението за демократичен напредък Йонуз Муслиу открито подкрепи каталунския референдум: подобно допитване, организирано през 1992 г. „в долината Прешево, също е легитимно“, каза той.

Референдумът на Додик

Босна е друга чувствителна точка. Сърбите /по-малко от една трета от 3,5-милионното население на Босна/, се групираха в своята част – „Република Сръбска“. Повече от 20 години след края на войната, в която загинаха около 100 000 души, те остават лоялни към Белград, не към Сараево.

Президентът на Република Сръбска Милорад Додик, играещ на „топло и студено“, многократно размахва заплахата с референдум за независимост. След събитията в Каталуния той предупреди, че „може би вече е време да започнем да говорим за мирно разделяне на Босна“.

„Очевидно е, че ако /каталунският  референдум/ успее, това ще насърчи Милорад Додик да преследва целта си“, каза Флориан Вебер.

Това може да окрили 120 000 сърби в северно Косово. По улиците на северна Митровица се вее сръбското знаме и портретите на Александър Вучич са навсякъде. Това лято сръбският външен министър Ивица Дачич публично спомена за „разграничаване на сръбско и албанско“ в Косово.

Международната общност обаче не признава нови държави, освен при „изключителни обстоятелства“: „масови репресии“, „насилствено силно движение към независимост“. Такъв бе случаят в бивша Югосланвия през 90-те години, припомня Флориан Вебер.

„Каталуния не влиза в нито една от тези категории, нито Република Сръбска и северно Косово“, каза Флориан Вебер. /БТА/

 

Продължи да четеш

Таджикистан забрани на имамите да проповядват... chidioc / Pixabay Вчера Дирекцията по вероизповеданията на Таджикистан е издала заповед всички имами, завършили в чуждестранни учебни заведения и ...
Провалът на турските служби в Сюлеймание... MichaelGaida / Pixabay   Вероятно информацията на сирийския активист и политик от кюрдски произход, живеещ в Афрен Ризан Худу ще се окаже ...
Специален анализ: Сирийските кюрди по дългия път н... ErikaWittlieb / Pixabay   Властите в Рожава (сирийски Кюрдистан) решиха да разкрият първата военна академия в град Хасаке. Според сайта Ar...
Как Румъния не предаде на Турция кюрдска активистк... 37-годишната кюрдска активистка Налан Орал, който живее в Белгия, бе освободена във вторник в Румъния след като 17 дни беше задържана. Тя е аресту...
Хомейни – човекът, който промени Иран... Революционер. Идеолог. Висш духовник. Държавник. Аятолах. Почитан от милиони, но и сочен като символ на теократичност и нехаресван, основно на Запад...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

"Форин Инсайдър" обединява хора от дипломатическите, журналистическите и академичните среди. Ние сме профилирани в анализ на тероризма, политиката, дипломацията и заплахите в Източна Европа. Пишем и разказваме на популярен език и следим събития и процеси, които скоро се превръщат в новини.