Loading...
You are here:  Home  >  Зад сцената на политиката  >  Current Article

Специален анализ: САЩ и евентуална кюрдска независимост

oт   /  септември 14, 2017  /  Коментарите са изключени за Специален анализ: САЩ и евентуална кюрдска независимост

    Print       Email

12019 / Pixabay

 

В светлината на вече течащата кампания за референдума за независимост на иракски Кюрдистан, обявен на 25 септември, се изясняват редица фактори, обясняващи неговата международната обструкция.

Ако непризнаването му от правителството в Багдад (парламентът там гласува „против”, давайки правомощия на премиера Хайдар Ибади да „осигури единството на държавата”), Иран, Турция, Сирия не е изненада, то категоричната обструкционистка позиция на САЩ е такава.

Прави впечатление силната анти-кюрдска позиция на Дамаск чрез близки до правителството анализатори (сирийко-американката Сара Абед). Те наричат кюрдската държава „колонизаторски проект” и „средство на Вашингтон за масова дестабилизация в Близкия Изток и го сравняват със създаването на държавата Израел.

Множество фактори влияят върху отрицателното отношение на Вашингтон към потенциалната кюрдска независима държава в Северен Ирак. Не са малко и тези, които наклоняват везните в обратна посока – най-вече изградени военностратегически връзки, политическо партньорство, икономически интереси, големи инвестиции и т.н. Експерти твърдят, че една от причините за променената позиция на САЩ е „изоставянето на защитата на язидите” пред настъпващите терористи от ИДИЛ в техния бастион Синджар.

Основен принцип във външната политика на САЩ е защита на малцинствата, дори понякога изведена в твърде хиперболизирана форма. Местни анализатори са на мнение, че това е един от факторите за „несработването” между т.нар. vetted (разпознаваема опозиция) в Сирия и Вашингтон.

През август 2012 г. на среща в Женева тогавашният държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън заявява пред представители на сирийската опозиция, че те трябва да гарантират правата на местните малцинства. Това е директен призив за привличането на повече техни представители в нейните редове. Така се обяснява и избирането на ръководни постове на такива опозиционно настроени личности (най-вече християни, Мишел Кило).

В същото време масово малцинствата (алауити, шиити, християни и частично друзи) станаха един от стожерите на правителството в Дамаск. Едва на един по-късен етап в рамките на опозиционната платформа, формирана в Риад, беше приет и кюрдски субект, а именно Кюрдския национален съвет, близък до Барзани и Турция. Представителят на кюрдското мнозинство в Сирия – партията Демократичен съюз (ПДС), оглавена от Салих Муслим, твърдо остана извън преговорния формат, рамкиран от опозиция и правителство.

През далечната 2014 г. иракските пешмерга изпълняват функциите на защита на язидите в Северен Ирак. Става въпрос за религиозно малцинство (язидите са почти 100% кюрди), изповядващо смесица от персийски зароастризъм, християнство, юдаизъм и ислям. Те са наричани от ислямистите „адвокати на дявола”.

Мюсюлманите погрешно считат, че почитаният от язидите централен ангел, Малик Тавус,  ангелът – паун, се отъждествява с Дявола. Те ги възприемат като дяволопоклоници.

При настъплението на сунитите-екстремисти от ИДИЛ срещу язидите пешмерга ненадейно се оттеглят. Различни са тълкуванията за тези действия.

Някои твърдят, че това е породено от предварителното споразумение, сключено на 1 юли 2014 г. в Аман, между регионалното правителство и сателитите на ИДИЛ по онова време – ордена на накшбендитите, представено от бившия иракски вицепрезидент Изед Ибрахим Нури, Ансар ал ислям, представени от молла Крикар, Ахл ас суна, Таурат ал ашрин 1920 г. и др. По-късно регионалното правителство обяснява, че Багдад не му е предоставил достатъчно средства за защита на Синджар и религиозното малцинство от настъпващите сунитски радикали.

Все пак геноцидът над иракските язиди стана факт и светът беше разтресен от покъртителните жестокости над общността. Неслучайно през октомври 2016 г. двете язидски жени, Надия Мурад и Ламия Хадж Башар получиха наградата „Сахаров за свобода на духа” от Европейския парламент, където бяха поканени, за да се изкажат.

В същото време ПКК, чиито бойци присъстват в региона, се заема с охраната на язидите. Организацията успява нелегално да изведе част от тях на турска територия и така ги спасява. От въздуха САЩ хвърлят храна на бягащите, тъй като операцията е съгласувана. Като компенсация ПКК иска от Вашингтон да я премахне от списъка на терористичните организации. Това не успява да стане, но в същото време САЩ прави преоценка на позициите по отношение на различните кюрдски сили.

Вероятно това е било второ, алтернативно условие на ПКК. С течение на времето САЩ се отварят за работа с близки до ПКК организации – Демократичната партията на народите (ДПН) в Турция и ПДС в Сирия. Неслучайно, през 2014 г. лидерът на ДПН Салахедин Демирташ се решава да се кандидатира за президент срещу Ердоган и получава почти 10%. За ужас на управляващата в Анкара Партия на справедливостта и развитието на Ердоган година по-късно ДПН прави пробив и успява да премине тази бариера за самостоятелно влизане в парламента.

През периода 2014 – 2015 г. основният прокюрдски субект в Сирия ПДС започва да гравитира от протурска в проамериканска орбита. През периода 2013 – 2014 г. Салих Муслим прави серия от срещи с турски представители. Дори получава обещания за откриване на „представителство на Рожава в Анкара, ако е в унисон с турската политика.” През 2014 г. бившият президент на Франция Франсоа Оланд организира тайна среща в Париж по време на посещението на Ердоган в страната с кюрдския лидер.

Последният получава офертата да стане президент на Рожава. Неговият профил е достатъчно удобен за Турция, тъй като през периода 1970 -1977 завършва химическия факултет на Истанбулския технически университет.

Както неговия брат, така и Муслим говори свободно турски език. Нещата обаче тръгват в обратна посока, когато съпредседателката на ПДС Асия Абдулла се противопоставя на кандидатурата на Муслим.

Нещо повече, Анкара иска от него да я отстрани от поста, тъй като тя реално представлява про-ПКК крилото в ПДС. Муслим не успява, тъй като в кюрдските политически традиции начело на важни институции винаги има съпредседателство между мъж и жена, олицетворяващо демокрацията и равенството. През 2015 г. със съдействието на САЩ се създават Сирийските демократични сили, конгломерат от въоръжени милиции, чийто гръбнак са военното крило на ПДС – Частите за народна защита.

Те играят ролята на сухопътна армия на авиацията на антитерористичната коалиция в битката срещу ИДИЛ.

Възможно е изоставането на язидите, които се превърнаха в символ на репресиите на терористите на ИДИЛ, да е един от факторите, повлиял върху решението на Вашингтон за независим Кюрдистан в Ирак. Със сигурност обаче в Ербил знаят, че за да създадат своя държава трябва да преодолеят американското вето в Съвета за сигурност на ООН. На този етап то се очертава като най-твърдо, в сравнение с това на останалите четири постоянни члена на най-важния орган на универсалната международна организация.

Вашето мнение:

Продължи да четеш

Специално: Дали осмият опит на кюрдите да обявят с... 12019 / Pixabay   Краят на деветия месец на 2017 г. се оказа наситен с изключително активни за кюрдите събития в две арабски страни – Ирак и С...
Специален анализ: Драмата около кюрдския референду... ErikaWittlieb / Pixabay   В светлината на очертаващия се разгром на ИДИЛ в Ирак и Сирия, насроченият за 25-ти септември референдум за неза...
Колко близо са кюрдите до своя държава?... „Халифатът“ на Абу Бакър ал Багдади е в сериозно отстъпление. Той загуби значителна част от контролираните от него територии в Сирия и Ирак. Ако п...
Специален анализ: Трудната игра на Анкара... tunaolger / Pixabay   През последните десет дни засилените турско-американски контакти (телефонен разговор Тръмп – Ердоган, срещите Майк П...
Междувременно… се решава съдбата на Сирия... ErikaWittlieb / Pixabay   Твърде противоречиви са оценките за свършеното в Астана, Казахстан от правителството и опозицията в Сирия. Макар...
    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.