Loading...
You are here:  Home  >  Оценка на последствията  >  Current Article

Специален анализ: Сирийските кюрди по дългия път на техните иракски сънародници

oт   /  септември 9, 2017  /  Коментарите са изключени за Специален анализ: Сирийските кюрди по дългия път на техните иракски сънародници

    Print       Email

ErikaWittlieb / Pixabay

 

Властите в Рожава (сирийски Кюрдистан) решиха да разкрият първата военна академия в град Хасаке. Според сайта Aranews тя е част от системата на военните институции на регионалната власт.

Основната цел е да се създаде „редовна, добре структурирана армия на „Федерацията на Северна Сирия” (ФСС), както сирийските кюрди вече наричат своята регионална структура. Продължителността на курса е три месеца и ще включва идеологическа и военна подготовка.

Тя ще бъде реализирана от различни специализирани комисии за подготовка на курсанти. След приключване на курса випусниците ще получават военен чин. Не се съобщава дали ще бъдат канени чужди лектори и чий чуждестранен опит ще бъде споделян.

Вероятно това ще бъде американски, тъй като именно през 2015 г. САЩ създадоха Сирийските демократични сили (СДС), чийто основен компонент е въоръженото крило на партията Демократичен съюз (ПДС) – Частите за народна защита.

Те са основната въоръжена сила, която води битката срещу терористите от ИДИЛ на сирийска територия. За разлика от т.нар. vetted опозиция, за която преди месец Вашингтон официално спря подкрепата, СДС продължават да получават оръжие, логистична и разузнавателна помощ.

В тази светлина стана ясно, че след Ракка кюрдските части ще бъдат насочени към Дейрезор, който е последният голям бастион на ИДИЛ на сирийска територия. Какви ще бъдат кюрдско-американските отношения в бъдеще е трудно да се прогнозира.

Вашингтон винаги е подчертавал, че те са тактически и се отнасят единствено за войната срещу ИДИЛ. Неслучайно лидерът на ПДС Салех Муслим получи два пъти отказ от американска виза.

Преди месец, на конференция по сигурността във Вашингтон американски генерал подчерта, че в контактите си със сирийските кюрди „САЩ не желаят да предизвикват чувство на фаворизирани или победители на определени политически сили или партии”.

Подобно изявление може да се възприема, че Вашингтон желае партньорство със сирийските кюрди, но в тяхната множественост (най-вече идеологическа), а не да дава предимство на партията на Салех Муслим.

Последната (марксистка по своята идеологическа насоченост) е сочена за сирийското крило на ПКК и всякакви по-близки отношения с нея само ще усложняват действията (и без това достатъчно сложни) със стратегическия партньор Турция.

В тази светлина може да се възприеме и изявлението на ръководителя на Пентагона ген. Матис, че след победата над ИДИЛ САЩ ще се изтеглят от Сирия. Констатациите на бившия посланик на САЩ в Дамаск Робърт Форд по отношение на бъдещите отношения с официален Дамаск в светлината на новата, променена обстановка в страната можем да обобщим и по отношение на кюрдите.

В интервю пред Time of Israel той смята, че САЩ ще поддържат единствено контакти в областта на сигурността, но не и политически и икономически отношения.

Не е ясно и какви ще бъдат взаимоотношенията с военните учебни заведения в самата Сирия. С руско посредничество кюрдите осъществиха редица официални и неофициални контакти с представители на Дамаск.

На този етап сериозен сблъсък между двете армии не се отбелязва. Запознати дори отбелязват реверанс на кюрдите към правителствените войски при отбиването на контраатаката на ИДИЛ срещу последните при последното им настъпление в провинция Ракка.

Освен това демонтративната обиколка на руски военен конвой в територии в провинция Северен Алеппо, контролирани от СДС, се реализира с одобрението на кюрдите. Заплахите на Турция за щурм на кюрдския кантон Африн, който е на турско-сирийската граница и е на запад от река Ефрат, стимулират активизирането на контактите с Русия.

На този етап сирийските кюрди много добре балансират между двете големи сили, използвайки ги за „чадър” срещу турските заплахи. Ако те са към Африн, това е Русия, ако пък са към Манбидж, отстоящ само на 100 км, това са САЩ.

Видно е обаче, че кюрдите ще искат да създадат силни въоръжени сили, които ще бъдат основен аргумент за запазването на отвоювания автономен статут след разгрома на ИДИЛ. Според редица западни експерти окриленото от военните успехи правителство в Дамаск няма да се съгласи на никакви федерации, децентрализации или автономии.

Според Робърт Форд „няма баасист, който да се съгласи на това.” Диалогът между Дамаск и Камишли (определен за бъдеща столица на ФСС) ще бъде труден. Вероятно антитурските позиции на двете страни ще се превърне в стимул за осъществяването на такива контакти.

Всъщност подобна, макар и завоалирана политика се води от държави, които са официално обструкционистки настроени, спрямо дори обявената за терористична организация, от редица държави по света, ПКК.

В подобна светлина може да се възприеме и непотвърдената (от друг източник) информация от близкоизточен сайт, близък до иранската страна за неуспешен опит на турските служби в ликвидирането на настоящия политически лидер на ПКК – Джамил Баййк. Според кюрдския политик Ризан Худу последният е постъпил в болница в Сюлеймания, Северен Ирак, за да премине медицински преглед.

Турската страна се е опитала да се възползва от случая с цел отвличане или убийство. Благодарение на предварително постъпила информация за турските намерения от две чужди разузнавателни служби, чиито държави са поставили ПКК в списъка на терористичните организации, които са твърде активни в иракски Кюрдистан и които стоят на противоположни страни в Близкия Изток, провалът на МИТ е бил толкова голям, че част от извършителите на операцията са попаднали в плен на охраната на Баййк.

Възможно е този провал да е една от причините за гнева на Ердоган към външното разузнаване и започналата сериозна чистка в състава и реорганизацията на службата. Със специален декрет от 25 август службата е поставено под персоналното разпореждане на Ердоган, обясняващ промяната с положение, което е част от практиката на големите държави и на такива, които имат президентско управление.

Времето ще покаже дали представителите на официален Дамаск са прави, твърдейки, че „войната е в последния четвърт час”. Както и да се нареди пъзелът на отделните зони на влияние, кюрдите са едни от печелившите от войната.

В момента ръководството на ФСС има претенции, че може да мобилизира 100 000 войника. Политическото й самочувствие е причината през октомври 2017 г., ноември 2017 г. и януари 2018 г. да насрочи избори в контролираните от нея територии на различни нива.

До 2011 г., когато избухна гражданската война в арабската държава, кюрдите бяха просто граждани на Сирийската арабска република, значителна част от които дори нямаха документи за самоличност. Сега положението е различно.

Не е ясно дали някога ще бъдат поканени кюрдските лидери на преговорите в Женева, където се решава съдбата на арабската държава. Нито правителството, нито опозицията не искат това. Все пак при създадените обстоятелства, един ден кюрдите от Рожава ще седнат на масата на преговорите, било то сега, било то по-късно.

Продължи да четеш

Как Румъния не предаде на Турция кюрдска активистк... 37-годишната кюрдска активистка Налан Орал, който живее в Белгия, бе освободена във вторник в Румъния след като 17 дни беше задържана. Тя е аресту...
За първи път в ЕС: Прага призна сирийските кюрди... Графика: Fardin / Pixabay   В началото на седмицата се състоя официалното откриване на представителството на партията Демократичен съюз, о...
Русия подкрепя кюрдската „буферна“ дър... Снимка: ErikaWittlieb / Pixabay   Само няколко дни след като нареди изтеглянето на руските сили от Сирия, президентът на Русия Владимир Пу...
Русия протяга ръка към кюрдите...   Русия предлага помощ на кюрдите за освобождаването на град от предвидената от Анкара „зона за сигурност”.  Военният сблъсък между Анкара и М...
Новата политика на САЩ към кюрдите в Сирия... 12019 / Pixabay   Американските обещания да прекратят въоръжаването на сирийските кюрди вече са факт, независимо че кюрдската страна отрич...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.