Loading...
You are here:  Home  >  Зад сцената на политиката  >  Current Article

Как „Ал Джазира“ спасява Доха

oт   /  август 29, 2017  /  Коментарите са изключени за Как „Ал Джазира“ спасява Доха

    Print       Email

HansenHimself / Pixabay

Изминаха повече от три месеца от прекъсването на дипломатическите отношения между Катар и неговите доскорошни приятели и съюзници от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Египет.

Избухналата дипломатическа криза е безпрецедентна в история на емирството. Катарското ръководство все още се спомня нощта, в която нейните партньори обявиха малката държава, че подкрепя тероризма и оттеглиха своите посланици от Доха.

Катарският елит трябваше много бързо да създаде кризисен щаб, който да анализира и да изготви сценарии за ефективно противопоставяне.

Много ясно трябваше да бъдат положени извънредни усилия за вътрешна мобилизация, но най-вече за успешно лобиране сред външни, настоящи и бъдещи приятели. Независимите експерти оценяват поведенческия кризисен модел на Доха в условия на остро противопоставяне като успешен.

На този етап (3 месеца) победата е на страната на Катар.

Катарците имат натрупан много по-голям опит в управление на кризи, отколкото техните опоненти. Става въпрос за шестгодишния мениджмънт на Доха на сходна ситуация по време на „революциите от „арабската пролет”. Все пак съществува разлика.

Тя се състои в това, че тогава Катар беше в офанзивна позиция (самолетите с оръжие и помощи, изпращани в различни точки на арабския свят), а сега се намира в дефанзивна. Всъщност множеството експерти и съветници, които помагаха на емир Тамим бен Хамад ат Тани да управлява неговата интервенция в отделните арабски страни останаха на место. Те продължават да са на негово разположение.

Въпросните персони представляват част от националните арабски елити, които успяха успешно да локализират и да закодират ефективното кризисното поведение на емирството. Същите се заеха да изработят формула за посрещането на кризата, вече от позицията на хора с неоценим опит. Част от тях дори излязоха на показ пред големия екран на мощната катарска медия „Ал Джазира”.

Всъщност редица наблюдатели са на мнение, че именно тази медийна империя е най-значимия инструмент за моментния успех на Доха. Тя си остава най-ефективния рупор за влияние в регионален и общоарабски план.

Третият важен фактор, допринесъл за успеха е бързата реакция за мобилизиране на местни лобита по места в световните центрове за влияние. Става въпрос за Европейския съюз и САЩ.

В този контекст беше направено посещение на катарския държавен министър на външните работи Султан бен Саад ал Мухейри в Източна Европа. Той посети и София, идвайки от Букурещ. Не без значение остават и „инвестициите”, осъществени в отделни страни и региони, с цел създаването на стратегически приятелства.

Ако през 90-те години и началото на 21-ви век критериите за отваряне на посолствата на петролните монархии в Персийския залив в Югоизточна Европа беше делът на мюсюлманското население (т.е. конфесионалната причина), то сега надделя принадлежността към важни международни организации, каквато например е Европейският съюз. Така се обясняват и изключително динамичните отношения на България с Катар през последните 10 години. Ако дълги години вратата на нашата страна към богатите страни от Персийския залив беше Кувейт, то през посочения период тя беше изместена от Катар.

Интересното в случая е, че конкуриращата страна си направи изводи. Кризата в Персийския залив стимулира опонентите в Абу Даби да разкрият посолство в София, след като дълги години само нашата страна имаше дипломатическо представителство в ОАЕ. Очевидно председателството на България на ЕС, но и конкуренцията с Катар, е изиграло ролята на важен стимул в това отношение.

Преимуществото на Катар по отношение на основните конкуренти – Саудитска Арабия и ОАЕ е преди всичко в систематизирането на нематериални ресурси, в това число и идеологически. Доха мобилизира всички кръгове и страни, гравитиращи около идеологията на Мюсюлманските братя. Чудесен пример в това отношение е Турция.

В същото време Риад и Абу Даби поставиха акцент предимно на финансово-материалната сила, което не ги прави достатъчно убедителни в състезанието.

Експертите посочват и чисто прагматични тактически стъпки на Доха в политиката на реализация на подходите на „игнориране” и „ограничаване” на ефекта на бойкота. В първите дни се видя, че острието на катарската реакция е насочено предимно към ОАЕ, докато Саудитска Арабия остава настрана в политическо и медийно отношение.

Катарската страна заяви, че въпросната реч на емира шейх Тамим, която беше взета като претекст за скъсването на дипломатическите отношения, е фалшифицирана от хакери на сайта на катарската информационна агенция. Последното действие беше приписано на ОАЕ, който е прекият и най-заинтересован конкурент на Катар.

Всъщност дългогодишното състезание между Доха и Абу Даби е същинската искра за настоящата криза. Тези две сходни по своя икономически и демографски профил страни се конкурираха не само на либийската и египетската сцена по време на арабската пролет, но и двете съответни лобита яростно кръстосваха шпаги, когато Вашингтон трябваше да вземе решение, важно за региона.

Особено ожесточени бяха атаките на „Ал Джазира” срещу отделни компоненти на политиката на ОАЕ в отделни части на света. Такива са критиките срещу изявленията на посланика на Абу Даби във Вашингтон Юсуф ал Утейба, връзките с Израел, ролята в Йемен, ролята на емиратски фирми в района на Африканския рог и т.н.

В същото време тонът към Риад бе чувствително по-мек, особено до смяната на бившия първи престолонаследник Мохамед бен Найеф. Последният бе привърженик на политиката на сближаването с Катар, Турция и Мюсюлманските братя. Отстраняването му бе възприето твърде болезнено от Доха и тогава започнаха същинските атаки срещу Риад.

Запознати твърдят, че Катар се е провалил в прогнозите си за изхода на борбата за власт в Риад, както и за бързото сближаване на новия престолонаследник Мохамед бен Салман с престолонаследника на Абу Даби Мохамед бен Зайд. Последният се възприема като най-значимият опонент на Катар.

Запознати твърдят, че все пак катарската страна е била изненадана от решителната намеса на Саудитска Арабия в кризата. Фактът, че емир Тамим отложи еднократно обръщението към нацията с цел търсене на национална консолидация по-скоро говори за неготовността на Доха да изработи моментална формула на кризисно поведение.

Още повече, че близката до ислямистките движения Доха, (най-вече Мюсюлманските братя) се е опасявала от острата реакция по отношение на тези политически субекти от администрацията на Доналд Тръмп. Още по време на предизборната си кампания последният заяви, че ще внесе закон за обявяването на Мюсюлманските братя за терористична организация. Това и така не се случи до този момент.

Специалисти по конфликтология считат, че Катар използва първоначално формулата на „изпразването на кризата от съдържание”. Основни стъпки бяха сближаването на катарските позиции с тези на отделни американски институции.

Кулминацията беше подписването с Вашингтон на договор за борба срещу финансирането на тероризма. Тогава САЩ промени тона си към Катар, което беше възприето като своеобразен контрааргумент срещу обвиненията на опонентите, че Доха финансира тероризма. Тогава американският „арбитър” възприе неутрална позиция, в противовес с първоналната, която клонеше към четирите опонента на Доха.

С течение на времето Катар успя да метризира кризата чрез изработването и прилагането на нов модел, именно тази на „ескалация на кризата”. Тя беше приложена чрез контраатаки в медийното и дипломатическото поле. Така например Доха подаде съдебни жалби срещу опонентите в международни организации. Промени се терминологията по отношение на Саудитска Арабия и Йемен в коментарите по „Ал Джазира”.

Така например беше повдигната темата за управлението от страна на Саудитска арабия на милионния богомолски поток към светите места в Мека и Медина, проблема с финансирането на тероризма от страна на Саудитска Арабия и ОАЕ, проблемите с поведението на „арабската коалиция” във войната в Йемен и т.н.

Първата фаза на кризата символично завърши с излъчваната по телевизията реч на емира на Катар, която може да бъде наречена „реч на победата”. Експерти са на мнение, че катарското превъзходство се дължи на политиката „повече действия и по-малко приказки”.

Все пак катарците си дават сметка, че настоящата криза има твърде дълбочинни корени. Едва ли ще продължи само осем месеца, като тази през 2013 – 2014 г. Дори и посланиците да се върнат по местата си, хладината в отношенията с четирите държави вероятно ще остане. Това е особено вярно по отношение на ОАЕ. В тази връзка Доха започва да реализира икономически програми, в които нейните съседи са напълно изключени.

Такива са например амбициите да се създадат складове, в които да има стратегически държавен резерв от храни. В същото време жонглирането с ефектни медийни термини като „обсадата, наложена на Катар” може да се окаже нож с две остриета по отношение на желанието да се привлече симпатията на милионите зрители в целия арабски свят.

Експерти считат, че хората, които редовно гледат „Ал Джазира” (най-мощният инструмент в катарската защита) си спомнят, че терминът „обсада” беше използван и по отношение на Йемен, където хиляди местни жители страдат от холера. Така имплицитно се прави сравнение между йеменците и катарците, чиито жизнен стандарт и проблеми са коренно различни.

Продължи да четеш

Още една опасност на турската граница – Емирствата... dniyer / Pixabay   Миналата седмица турският президент Ердоган направи обиколка в страните от Персийския залив, които традиционно се възпр...
Специален анализ: Назрява конфликт в небето... skeeze / Pixabay   Когато вече бившият американски външен министър Джон Кери каза миналия април, че външната политика представлява икономи...
За Катар и стремежа към регионална хегемония... maxos_dim / Pixabay   Седемдесет и първата генерална асамблея на ООН е последната за настоящия генерален секретар Бан Ки-Мун, чийто мандат...
Саудитска Арабия е сред най-големите купувачи на о... Chickenonline / Pixabay Саудитска Арабия е вторият по мащаб купувач на оръжие, произведено в Белгия. Това съобщават местни медии, като се позовава...
Новата политика на САЩ към кюрдите в Сирия... 12019 / Pixabay   Американските обещания да прекратят въоръжаването на сирийските кюрди вече са факт, независимо че кюрдската страна отрич...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.