Loading...
You are here:  Home  >  Стратегически битки  >  Current Article

„Иранският път на коприната” за американското оръжие за сирийските кюрди

oт   /  май 19, 2017  /  Коментарите са изключени за „Иранският път на коприната” за американското оръжие за сирийските кюрди

    Print       Email

John-Silver / Pixabay

 

През последните месеци сирийската пустиня е свидетел на безпрецедентни военни действия. Почти обезлюдена и със малки селища, в мнозинството си все още под контрола на ИДИЛ от 2013 г., едва ли тя би била толкова ценна, ако на преговорите в Астана и Женева не се създаде нова геополитическа реалност.

Йорданският експерт Фаиз Дуеири извежда на преден план появата на един позабравен термин, характеризиращ геополитическата и геоикономическата същност на т.нар. шиитска дъга. Става въпрос за „иранския път на коприната”, за който се твърди, че е много по-стар като реалност от китайската му аналогия.

Някои специалисти твърдят, че още през Античността войските на Александър Македонски са вървели по него, придавайки военностратегическата значимост на стария керванджийски път.

 

Тук иде реч за функционирането на път, свързващ Ком (религиозния център на шиитски Иран) – Багдад – Мосул – ал Джазира (най-крайната североизточната част на Сирия, която е най-източния кюрдски кантон) – южната част на провинция Алеппо – Дамаск.

Оттам връзката продължава до Бейрут, на Средиземно море. До 2011 г. артерията функционираше безпрепятствено. След избухването на сирийската гражданска война геополитическият пъзел се пренареди и въпросният път преминава през редица райони, контролирани от различни местни играчи, в това число и от Сирийските демократични сили, чийто гръбначен стълб са прокюрдските Части за народна защита (ЧНЗ).

Въпросът на нормалното функциониране на артерията е материалното инструментализиране на достъпа на Иран до Средиземно море или алтернативно казано – изолацията или достъпа на Ислямската република от големия воден басейн.

Още по-категорично изразено, нормалното съществуване на шиитската дъга, във всичките нейни аспекти. Ключът за реинституционализирането на този, автентичен модел на „иранския път на коприната” е в ръцете на сирийските кюрди.

Това повишава тяхната цена, което ги прави сериозен и търсен партньор от двете големи коалиции. Всъщност експерти разсъждават дали тази стратегическа геополитическа ключова позиция или високата боеспособност на ЧНЗ срещу ИДИЛ е по-атрактивна за САЩ и Русия, състезавайки се за „попечителството” над тази местна милиция (първите оръжейно, а вторите – политически).

Във всички случаи, това е форсмажорното обстоятелство за неотстъпчивостта на САЩ пред Турция, настояваща за преустановяването на снабдяването с оръжие на ЧНЗ. Вашингтон си дава ясна сметка, че поддаде ли се на турския натиск, кюрдските територии ще преминат в „руската зона”. Неслучайно на специална пресконференция в Пекин, руският президент Путин заяви, че ще подкрепят ЧНЗ, докато се борят срещу ИДИЛ.

Той добави, че „те (кюрдите-бел.авт.) нямат нужда да бъдат снабдявани с оръжие, докато има друг източник за това”. За флирта на Москва и Дамаск с кюрдите говори и фактът, че преди около месец беше възстановена автобусната линия Хасаке – Дамаск, минаващ именно по споменатия маршрут и то само през територии, контролирани от ЧНЗ и от правителството.

В двата източни кюрдски кантона – ал Джазира и Кобане обаче има изградени цели седем американски военни бази, което прави въпросната артерия единствено инструмент за транспортни услуги. Започна разширяването на летището в Рамлан като ясно очертаваща се алтернатива за американските самолети и личен състав на авиобазата Инджирлик, Турция. В случая интересна е американската геополитическа преценка и структурирането на американските интереси.

Става въпрос за балансирането между две изключващите се алтернативи – спазване на съюзническите задължения към Турция или изолацията на Иран. Ако се опитаме да анализираме фактите в светлината на подготвената безпрецедентна американо-арабска-ислямска среща на високо равнище в Риад на 20-21 май 2017 г., бихме могли да заключим, че американската страна възприема изолацията на Ислямската република като необходима предпоставка или абсолютен приоритет за сигурността на много повече нейни стратегически съюзници в региона.

Поканените на срещата са лидерите на 50 държави, сред които държавните глави на арабските страни от Персийския залив, Египет, Йордания, Мароко, Тунис, Алжир, Ирак, Турция, Пакистан и други. Официалната цел на мероприятието е „разширяването на отбранителните връзки между САЩ и умерените арабски и ислямски държави за борба срещу ИДИЛ”. Техеран обаче подозира нещо друго.

Неслучайно иранската агенция Табнак характеризира въпросната среща като създаване на „сунитско НАТО”. Те не са напълно прави, тъй като на срещата е поканен и иракският премиер Хайдар Ибади, който е шиит.

В същото време иранската преса подозира, че Израел ще бъде източник на разузнавателна информация за новия военен блок. Всъщност Ирак придобива пивотираща роля в оста на „иранския път на коприната”, особено след „запечатването” на по-дългия, но по-функционален път през Североизточна Сирия с непрекъснатите доставки на американско оръжие за ЧНЗ. Алтернативният път е международната магистрала Багдад – Дамаск, минаващ през пустинята и стратегическото КПП – Танаф на сирийско-иракската граница.

Ключово значение за контрол върху нея ще бъде битката за областния център Дейрезор, в който има правителствен анклав още от 2011 г. срещу почти тотален контрол върху провинцията от страна ИДИЛ. Според Дуеири „бъдещата битка за Дейрезор е категоричното американско желание за пресичането на „иранския път на коприната”. За целта антитерористичната коалиция ще използва няколко военни отряда.

Експерти считат, че САЩ няма да стигнат до услугите на ЧНЗ, тъй като кюрдският кантон ще стане твърде голям, след превземането от нейните бойци на настоящата столица на ИДИЛ – Ракка. В момента в района има две милиции, поддържани от САЩ. Първата е „Магауир ат таура”, създадена въз основа на бившата „Нова сирийска армия”. Последната бе формирана през миналото лято от сирийски бежанци в йорданските лагери.

Тя направи неуспешен опит за придвижване към Букамал и Танаф след нанесено поражение от ИДИЛ. След това остатъците й бяха бомбардирани и доразгромени, според полеви източници, от руски самолети. След нейната реорганизация, преименуване и поставяне под американско-британски-йорданско командване тя е отново се придвижи от точката, в която се събират сирийско-йорданско-иракската граница към Танаф и в по-дългосрочна перспектива, към Дейрезор.

На този етап няма сблъсъци с правителствените войски. Втората милиция, на която антитерористичната коалиция предоставя единствено логистична и разузнавателна помощ, е „Асуад аш шаркия”. Тя се сражава с ИДИЛ в пустинята на югоизток от провинциалния град Суеида, по протежение на сирийско-йорданската граница.

Планира се тя също да достигне Танаф, за да помогне на първия отряд. Не е ясно дали вътрешнополитическото напрежение около Доналд Тръмп предизвиква някакви пукнатини в предварително предначертаната схема за действие. На 17 май 2017 г. изненадващо иракска делегация от висши военни пристигна в Дамаск. Събитието е първо от рода си след десетилетия прекъснати връзки между отбранителните институции на двете съседни арабски държави.

Основната тема за разговор е положението на сирийско-иракската граница и по-специално на КПП- Танаф. Преговорите са проведени в сградата на сирийския Генерален щаб с руски, ирански и сирийски офицери на тема как да бъде осигурен контрол от двете страни на границата.

Местни наблюдатели изразяват предположения, че са изяснявани подробностите как иракските части да се синхронизират с ирано-сирийските усилия за гарантиране на сигурността в пограничния район. Не е ясно дали въпросното посещение се вписва или е в противоречие с вече заявена позиция на Багдад.

Преди две седмици иракският премиер Хайдар Ибади декларира, че след превземането на Мосул ще изпрати две дивизии на сирийско-иракската граница в рамките на антитерористичната коалиция.

Не е ясно на чия страна ще застанат иракските военнослужещи в спора между двете коалиции за стратегическия КПП – Танаф. Наблюдатели изразяват подозренията, че е възможно назначаването на комисията „Мюлер” ще хвърли сянка върху първото задгранично пътуване на Доналд Тръмп (20-22 май – в Риад, 23-24 Израел, 25 – Ватикана и Брюксел). Не е ясно дали тя е повлияла върху колебанието за евентуалното участие на египетския президент Абдул Фатах ас Сиси.

Слаба е вероятността турският държавен глава да пристигне в Саудитска Арабия, след като се видя с Тръмп шест дни по-рано. Редица експерти са на мнение, че част от ислямските събеседници на Тръмп ще се опитат да демонстрират по-малка зависимост от Вашингтон.

Те отчитат обстоятелството на евентуалната зависимост на Тръмп от Русия чрез работата на назначената комисия „Мюлер”, която, в Близкия Изток, е основния съюзник на Иран и Сирия.

Все пак, енергичната организаторска роля на крал Салман и неговия син – престолонаследник Мохамед бен Салман за провеждането на такава внушителна среща на високо равнище показват, че макар и под заплахата от импийчмънт Доналд Тръмп си остава лидерът, в който те имат вяра за промяна на правилата на играта във взривоопасния регион.

Неслучайно на официалния сайт на конференцията в Риад е записано: „48 часа диалог, който ще доведе до промяна на правилата на играта.” Експерти обясняват, че домакините визират „категорично противопоставяне на интервенциите на Иран в Сирия, Ирак и Йемен.”

Продължи да четеш

Внимание: Битката в Алеппо роди нов чуждестранен л... DariuszSankowski / Pixabay   Сирийската армия вече контролира 60% от позициите на бунтовниците в източната част на Алеппо. Това се дължи на ед...
Новата политика на САЩ към кюрдите в Сирия... 12019 / Pixabay   Американските обещания да прекратят въоръжаването на сирийските кюрди вече са факт, независимо че кюрдската страна отрич...
Специално: Дали осмият опит на кюрдите да обявят с... 12019 / Pixabay   Краят на деветия месец на 2017 г. се оказа наситен с изключително активни за кюрдите събития в две арабски страни – Ирак и С...
Специален анализ: Сирийските кюрди по дългия път н... ErikaWittlieb / Pixabay   Властите в Рожава (сирийски Кюрдистан) решиха да разкрият първата военна академия в град Хасаке. Според сайта Ar...
ИДИЛ – плашило за натиск в стар вътрешношиитски сп... Pexels / Pixabay   Правят впечатление няколко анклава на ИДИЛ в пустинните райони на провинциите Хама и Хомс, които много трудно бяха прев...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.