Loading...
You are here:  Home  >  Мониторинг на тероризма  >  Current Article

Какво са замисляли стоящите зад експлозията в петербургското метро

oт   /  април 5, 2017  /  Коментарите са изключени за Какво са замисляли стоящите зад експлозията в петербургското метро

    Print       Email

Експлозията в петербургското метро припомни на руснаците, че живеят в страна, където терористичната опасност, уви, е все така актуална.

Изпълнителите и поръчителите

В момента Русия участва в два остри геополитически конфликта – в Украйна и в Сирия. Не е приключила и „антитерористичната операция“ в Северен Кавказ, тя само премина в бавно протичаща фаза. Потвърждава го скорошното нападение срещу разположена в Чеченската република войскова част от Националната гвардия.

Няма как да гадаем, без да разполагаме с убедителни факти, кой е извършил и кой е поръчал това престъпление. Логично е обаче да съзрем тук – това безспорно ще е приоритетна версия – предполагаема следа на „радикалните ислямисти“, събрали вече доста претенции към Русия. Те вече си отмъстиха за бомбардировките в Сирия, взривявайки пътнически самолет през 2015 г. над Синайския полуостров.

Не бива да забравяме и за ислямистката нелегална мрежа в Северен Кавказ. А тя включва граждани на Руската федерация, които могат свободно да се движат из цялата страна.

Целта

Независимо кои са терористите, не са избрали целта си случайно. Първо, метрото е място, където се струпват множество хора и при експлозия в някой вагон жертвите със сигурност ще са много. Второ, отзвукът от престъпления в обществения транспорт винаги е по-широк, тъй като го използват милиони пътници, и тези престъпления пораждат паника. Трето, терористичен атентат в метрото води до нарушения в дейността му като цяло. Дори краткотрайно затваряне на подземната мрежа, както сега в Санкт Петербург, разстройва цялата транспортна система на петмилионния мегаполис.

Четвърто, терористичната атака в Северна Палмира, както наричат Санкт Петербург, е предизвикателство лично към висшето руско ръководство с потекло от Петербург, символичен акт за демонстрация на възможности. Пето, системата за сигурност в петербургското метро по принцип е по-слаба от тази в Москва, където диверсии е имало неведнъж, и за терористите е по-лесно да осъществят замисленото.

Мотивите

Лесно прозират и мотивите, движели терористите. Първо, да покажат, че нелегална мрежа съществува и тя може да извършва сериозни престъпления. Второ, да затруднят вътрешнополитическата обстановка в Русия, да предизвикат страхове и паника. Трето, да упражнят въздействие върху Кремъл с цел там да се вземат решения, които според замисъла да изострят напрежението още повече.

Властта може например да реагира, като забрани временно публичните прояви по съображения за сигурност. В контекста на неотдавнашните опозиционни протести с младежко участие обаче подобри забрани може да предизвикат нови безредици.

Терористите изглежда се стремят да всеят разногласия между различните групи от силови шефове в руското ръководство или да представят в не твърде добра светлина управата на „северната столица“. Атентатът има и международен аспект – наближава световното футболно първенство и се поставя под въпрос (също както преди олимпиадата в Сочи) способността на Русия да осигури безопасното му протичане.

Освен това Санкт Петербург е водещ туристически и културен център на федерацията, където винаги има много чужденци. Да не забравяме и поредицата от атентати в Украйна – убийството на Денис Вороненков, после на полковник от украинската Служба за сигурност в Мариупол, взривен в собствения му джип, също и диверсията, предизвикала експлозии и пожар в склада за боеприпаси в Балаклея. Може някому да се е сторило неприемливо, че „в Русия всичко е спокойно“.

Какво следва

Както сочи практиката, терористите рядко постигат своите цели. Нито „Норд-Ост“ *, нито Беслан ** не осигуриха на чеченските сепаратисти победа над Русия. Терористичните атентати в Западна Европа и САЩ изобщо не повлияха върху политиката на тамошните правителства. Напротив, според закона за непредвидените последици атентатите от 11 септември 2001 г. доведоха до разгрома на талибанската държава в Афганистан.

Но терористите с несекваща енергия повтарят все същите действия. Това в очите им е и средство за групова самоидентификация, и самият смисъл на съществуване –  терористичната дейност за тях е ценност сама по себе си, без връзка с конкретните резултати. Ето кое всъщност е трудното в борбата с това явление, превърнало се в кошмар за цивилизацията от 21-и век.

– * Терористичният акт през 2002 г. в московски театър, представял мюзикъла „Норд-Ост“, когато загинаха 129, а по други данни 174 заложници на нападателите – б. пр. ** Терористичният акт в Беслан, град в руска Северна Осетия, където през 2004 г. загинаха по официални данни 344 цивилни, от които 186 деца – б. пр.

Автор: Максим Артемиев, „Форбс“, руско издание, /БТА/

 

Продължи да четеш

Москва се страхува от „Ислямска държава 2... GLady / Pixabay   На 21 февруари беше публично оповестено, че ЦРУ прекратяват помощта за определени отряди на въоръжената сирийска опозиция. Т...
ИДИЛ показа лицето на руски разузнавач. Твърди, че... "Ислямска държава" разпространи снимка на предполагаем руски военен разузнавач с твърдението, че мъжът е бил убит край Палмира.   В края н...
Да разколебаеш джихадистите. История за дезертьори... Victor32 / Pixabay   През ноември 2016 г. джихадистки източници съобщиха за убийството на един от второешалонните бунтовнически лидери – М...
Анализ: От какво се страхува Германия... Alexas_Fotos / Pixabay   Германското контраразузнаване, Федералната служба за защита на конституцията, направи своята традиционна годишна клас...
Специален анализ: Тероризъм и терористи 2016... PublicDomainArchive / Pixabay   В края на всяка година не само антитерористичните звена на водещите държави правят свой отчет, предоставяй...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

"Форин Инсайдър" обединява хора от дипломатическите, журналистическите и академичните среди. Ние сме профилирани в анализ на тероризма, политиката, дипломацията и заплахите в Източна Европа. Пишем и разказваме на популярен език и следим събития и процеси, които скоро се превръщат в новини.