Loading...
You are here:  Home  >  Мониторинг на тероризма  >  Current Article

Опасната игра на Франция в Близкия Изток

oт   /  март 27, 2017  /  Коментарите са изключени за Опасната игра на Франция в Близкия Изток

    Print       Email

MichaelGaida / Pixabay

 

Видимо е разделението между интересите на трите големи европейски държави в Близкия Изток. Ако Германия и Великобритания силно съсредоточават своето внимание върху случващото се в Турция, то Франция е концентрирала своите амбиции предимно в съседна Сирия.

Историческите връзки си оказват влияние при формирането на външнополитическите и геостратегически интереси. Горещият диалог Германия – Турция надделява при оформянето на моментните взаимоотношения ЕС –Турция.

Обединеното кралство не остава по назад, изразявайки своята официална позиция по събитията в Турция в неотдавнашен обстоен доклад на комисията по външна политика в цели 83 страници.

Интересното в него е, че оценката на Лондон за опита за преврат на 15 юли в Турция е сходен с този на европейското разузнаване, но има нюанси. В първия тотално се отрича намесването на Фетула Гюлен в пуча, докато в британския официален документ е отбелязано:

„….Не приемаме, че групата на Фетула Гюлен е единствен и основен фактор за опита за преврат. Такива са и отделни кемалистки елементи.”

В същото време критиката срещу ръководството на гюленистите е, че то не е успело да убеди турското правителство за несъществуващи връзки с превратаджиите.

Паралелно с това официален Париж е хвърлил целия свой политически и военен ресурс в сирийската криза. След постепенното редуциране на членския състав на групата „Приятели на Сирия” (в която членуваше и България) стана ясно, че от европейските държави Франция остава най-пряко ангажираната със сирийската тематика.

След САЩ, които практически не направиха коренни промени в политиката си в Сирия след промяната на стопанина на Белия дом, Франция ясно доминира във взаимоотношенията с различни играчи на местната политическа сцена.

Прави впечатление изключително дълбочинното познаване на вътрешнополитическите процеси в сирийското общество, независимо от факта, че Париж отдавна отзова целия свой дипломатически персонал от Дамаск.

Франция присъства в арабската страна, но най-вече в териториите и сред субектите, които са извън контрола на правителството. Не правят изключение и тези, които все още се управляват от ИДИЛ.

В поредица от кръгли маси, организирани от „Центъра за анализи, прогнози и стратегии” към Ке д’Орсе (CAPS) френски експерти препоръчват Париж да насочи своя поглед към териториите, които са извън правителствената власт.

На първо място, към контролираните от кюрдите 16 000 кв. км (присъствие на френски специални части, френски доброволци в състава на Сирийската демократична армия и изграждането на френски културен център в Камишли, бъдещата столица на кюрдската федерация в Сирия).

На второ място, към Южна Сирия, където ще си поделят зоната за влияние със САЩ, Израел и Йордания. На трето място, към провинция Едлеб, която понастоящем се владее от конгломерат от антиправителствени групировки, в това число и преименуваната „Ал Нусра”.

Тезата е, че освен радикални ислямисти, каквито са последните, там се формира и „гражданско общество”, което създава небаасистка култура.

Препоръките на експертите към правителството са следните: 1. Да не се подкрепя донорска конференция за Сирия, тъй като няма гаранции за необратим политически процес. Към представителя на ЕС за външната политика и сигурността Фредерика Могерини са отправени силни критики, тъй като Париж възприема тази нейна готовност, най-вече като инстинктивно повтаряне на предложението на руския външен министър Сергей Лавров.

Принципът, който трябва да се приложи е: „Парите вървят след интересите.” 2. Поддържане на твърдата позиция на сирийската опозиция на масата на преговорите. Обратното би означавало легитимирането на Асад, а паралелно с това и озаконяването на руско-иранската доминация в цяла Сирия.

Според френските специалисти в Женева се води битка между два типа легитимност, тази на правителството (Русия) и тази на опозицията (Запада).

Всичко това показва дали отричането на подкрепа за разделянето на Сирия не е всъщност, де факто, възприемане на такова. Факт е, че нито една от двете противоборстващи страни не може да победи другата. 3. Франция трябва да играе важна роля в процеса на дерадикализация на сирийската опозиция, умело фаворизирайки „умерената” за сметка на „екстремистката”.

Още през 2012 г. е изработена „Стратегия за стабилизиращи и координиращи действия на френските субекти в Сирия (освободените зони)”. 4. Изоставянето на сирийската кауза от Франция означава насърчаването на руско-иранския интерванционизъм в Европа и възпламеняването на арабско/сунитския иредентизъм в европейските общества.

Специално във Франция, младежта с ислямско вероизповедание и със социално маргинализиран статут ще имат повод за групово недоволство, стимулиращо актовете на тероризъм. Подкрепата за сирийската опозиция е проблем на френската национална сигурност.

Французите залагат на убеждаване на двата основни европейски съюзника – Германия и Великобритания, които също като Франция „са инвестирали твърде много в местни структури за управление и развитие” в реализма и оперативността на тези принципи.

Много е интересна дейността на френските служби срещу ИДИЛ. Стават известни факти, че част от френските джихадисти, отишли в Сирия, са служители на френското разузнаване.

По информация на близкоизточен източник заловените и екзекутираните от ИДИЛ чужди агенти от началото на 2017 г., само в Ракка, са над двайсет.

Петима от тях, сред които и една жена, са френски граждани. Други трима са действали за сметка на френското разузнаване, без да имат френско гражданство. Запознати твърдят, че „инвестициите” на френските служби в ислямистките организации не са нов момент в тяхната политика.

Това е политика на разузнаването още от преди 2011 г. Пример в това отношение е убитият, през 2014 г., командир във фронта „Нусра” и един от командирите на т.нар. „група на вълците” ” Абу Хамза ал Франси (Давид Дружон).

Роденият през 1989 г. в католическо семейство в град Ван, се оказва агент на френското външно разузнаване, DGSE. Той приема исляма на 13 години, вследствие на психическа депресия от развода между родителите му.

Вербуването му е станало след това, но преди 2010 г., когато той заминава за Пакистан като част от легендата му за прикритие. Близкоизточни източници твърдят, че историята на франко-алжиреца Мохамед Мерах, извършителят на атентата от Тулуза през 2012 г., е сходна.

През 2010 г. той е подал молба за постъпване във френската армия. Ръководството на DGSE му е предложило да го изпрати в редовете на Ал Кайда, вместо да бъде рекрутиран във френските въоръжени сили. През периода 2010-2011 г. той пътува за Афганистан и Пакистан, където е арестуван.

Впоследствие успява да избяга във Франция. Все пак Мерах е провал на френските служби, тъй като убива седем души в Тулуза и Монтобан.

Вероятно е станал двоен агент. През последните месеци френските вестници често дават информация за завръщащи се френски джихадисти от Сирия, без обаче да дават всички детайли.

Някои от тях се прибират дори със семействата си. През февруари 2017 г. вестник „Льо монд” отразява историята на едно от тях. Според медията то успява да избяга от ИДИЛ и е задържано на територия, контролирана от бунтовническите милиции от Сирийската свободна армия (ССА).

Последните участват в операцията „Ефратски щит”, подкрепяна от Анкара. Съпругата успява да се сдобие с телефон от един от затворниците, чрез който разказва детайлите на своята история. Въпросът е, че всъщност семейството не е задържано, а е приютено в един от лагерите, създадени от американското и турското разузнавания за бивши джихадисти от ИДИЛ, преминали на страната на ССА.

Ум Хабиса, както се казва въпросната жена, спестява подробността, че нейният съпруг е бивш френски военнослужещ и семейството бяга, след като мисията му е прекратена.

Всъщност тези лагери са създадени за джихадистите, доброволно отказали се от ИДИЛ, като сред тях има и такива, които са изпратени под прикритие.

Там започва първия етап от дългия процес на завръщането в обществото. Изработва се програма за ресоциализация в зависимост дали бившият боец на ИДИЛ е бивш агент или доброволно е отишъл и напуснал редиците на терористичната организация.

За втората група има и наказателна отговорност. Все пак дълго време бившият агент остава под наблюдение, заради възможността той да е двоен агент. Класически пример за служба на няколко господари са извършителите на атентатите в Бостън през 2013 г., братята Джоухар и Тамериан Църнаеви.

Те се оказват дори четворни агенти – американо-руско-саудитски, но в крайна сметка, вербувани от Ал Кайда. Специалисти твърдят, че Франция не е единствена, упражняваща подобни практики и срещаща такива предизвикателства.

Прави впечатление обявените дългосрочни програми за ресоциализация на завръщащи се джихадисти от Холандия и Дания. Според запознати голям проблем представляват техните деца, родени или заминали на твърде крехка възраст за Сирия и Ирак.

Тяхната програма за ресоциализация е много по-сложна, тъй като в редовете на ИДИЛ са били възпитавани и обучавани на жестокост и насилие.

Някои от тях са били дори част от детския контингент за самоубийци, „лъвчетата на халифата”.

Крехката детска психика много по-трудно свиква с новата обстановка и се адаптира към нормален начин на живот. Статистиката отбелязва, че около 20% от завърналите се във Франция джихадисти, са деца под девет годишна възраст.

Разпадането на ИДИЛ и борбата срещу нея е достатъчно трудна, както в Близкия Изток, така и в Европа. Видно е, че създаването и управлението на „спящите клетки”, независимо дали са на терористите от ИДИЛ или на западните разузнавателни служби е много сложна, но и много отговорна игра.

Всеки провал се плаща задължително с човешки живот. Най-неприятно е, когато става въпрос за двоен агент, преминал на страната на врага. Франция, водена от своите интереси и исторически амбиции, ще продължи да играе водеща роля сред европейските нации в борбата срещу ИДИЛ.

Въпросът е дали винаги нейните планове са винаги реално адаптирани към сложната обстановка и дали нейните грешки няма частично да бъдат платени от европейските й партньори.

Продължи да четеш

Специален анализ: Поглед към новата столица на ИДИ... GidonPico / Pixabay През 2014 г. ИДИЛ окупираше 40% от територията на Ирак. Преди месец експерти оцениха територията на някогашния „халифат” на ед...
Зловещо предупреждение: „Ислямска държава” изгори ... Victor32 / Pixabay   „Ислямска държава” публикува видео, в което двама оковани във вериги войници са изгорени до смърт. Това накара турско...
ИДИЛ избира заместник на „халифа“ ал Багдади...   Директорът на Сирийската обсерватория за правата на човека Рами Абдул Рахман съобщава, че според източници в ИДИЛ, ръководството на теро...
Външни и вътрешни политики правят Франция най-заст... skeeze / Pixabay   Том Хенигън, Марин Пенетие от Ройтерс След като две екстремистки атаки в Париж убиха 17 души през януари миналата го...
„Ал Нусра” задмина ИДИЛ по заплати, Сирия – огроме... Графика: 849356 / Pixabay   Както беше отбелязал един местен анализатор, Сирия се пригоди към „икономика на войната”. Един от неговите ком...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.