Loading...
You are here:  Home  >  Стратегически битки  >  Current Article

Защо битката за ал Баб дава дипломатически коз на Турция

oт   /  февруари 28, 2017  /  Коментарите са изключени за Защо битката за ал Баб дава дипломатически коз на Турция

    Print       Email

Pexels / Pixabay

 

Турската страна официално обяви превземането на стратегическия град ал Баб, което предостави силен коз на нейната делегация и на сирийската опозиция на започналите в Женева преговори. Някои експерти определиха събитието като „подарък” на ДАЕШ за Турция, именно за преговорите с представителите на правителството в Дамаск.

Започналата на 24 август 2016 г. операция „Ефратски щит” имаше две ключови битки и съответно етапи.

Първата е тази за пограничния град Джараблус. Той бе превзет за два часа и половина от 4 000 члена на Сирийската свободна армия (ССА) и 400 турски войника. Запознати предположиха, че всичко това е станало благодарение на договорките между двете страни. Всъщност липсата на каквато и съпротива от страна на терористите от ИДИЛ (единствено 3 ранени) се обясни с факта, че последните просто свалиха своите униформи и облякоха тези на ССА.

Градът продължи да живее в същия ритъм, както през последните 3 години. Смениха се единствено представителите на местния административен съвет, които в мнозинството си бяха роднини на тези, които управляваха в града от името на ИДИЛ. Става въпрос за едни и същи родове, разделени между ИДИЛ и ССА. По време на управлението на ИДИЛ последните живееха на няколко километра от града, но „в изгнание”, тъй като Джараблус е пограничен между Турция и Сирия.

С ал Баб ситуацията е по-различна, тъй като той е относително по-отдалечен от границата (27 км) и влиянието на Турция е относително по-слабо. Нещо повече, ал Баб беше основен административен център в провинция Алеппо за ИДИЛ, след като терористичната организация нямаше присъствие в самия провинциален център.

Всъщност Манбидж и ал Баб спореха за реалния център на ИДИЛ в тази важна за страната провинция. Все пак стана така, че ал Баб беше типичният сирийски град, докато Манбидж се превърна в нещо като място за „приятно изкарване”, тъй като видимо се „вестернизира”. Манбидж, преди да бъде превзет от кюрдите, беше предпочитано място за живеене на чуждестранните бойци на ИДИЛ.

Там те привнесоха част от своята субкултура (европейските храни, с които бяха свикнали – „Кънтъки фрай чикън”, сладките десерти, които се внасяха от съседна Турция като „Марс”, докато местните предпочитаха традиционните баклавите). Неслучайно наричаха Манбидж „малкия Лондон”, тъй като по улиците му можеше да се чуе английска реч.

В същото време в ал Баб ИДИЛ бяха съсредоточили важни административни институции, а именно делокализирани представителства на различните дивани (министерствата), съд, затвор и други.

Там се намираше и командният център на военните части на ИДИЛ в Северна Сирия. Там резидираше административният ръководител на ИДИЛ за провинцията, (емирът на вилает Халеб), както и бившият втори човек на ИДИЛ Абу Мохамед ал Аднани, преди да бъде убит.

Поради тези обстоятелства мнозинството от местните хора от ал Баб подкрепяха ИДИЛ, превръщайки града в негов бастион. Така се обяснява и факта, че управлението на терористичната организация над този град продължи цели три години. Той беше превзет през януари 2014 година от ССА като реално пак представители на едни и същи семейства и кланове се бяха разделили между двете военни формирования. С това се обяснява и факта, че цели 184 дни трябваше на операцията „Ефратски щит”, за да влезе в центъра на града.

Полеви източници информират, че всъщност, както в Джараблус, така и в ал Баб са се водили активни преговори за капитулация. Посредниците между местното ръководство на ИДИЛ и турската армия са били представители на Туркестанската ислямска партия (ТИП). В момента последната е част от Сбор за освобождение на Сирия (СОС), формирана от фронта „Нусра” след преговорите в Астана.

ТИП привлича предимно джихадисти от китайската провинция Синджан (уюгури) и от Централна Азия (киргизи, узбеки, казахи и др.) Тя има един от най-големия брой атентатори-самоубийци, изпратени срещу правителствените войски. Според информирани договорката между турската страна и ИДИЛ е последната да предаде града срещу гарантирането на сигурност на онези бойци и семействата им, които желаят да се оттеглят на турска територия. Второто предложение е да им се гарантира коридор за оттегляне към Ракка. По-голямата част от ръководството на ИДИЛ в града обаче е отказало, тъй като са местни хора.

Те са поискали имуществото им да бъде също гарантирано, но турската страна е отказала. Очевидно тези разминавания по отношение на уреждането на имуществените взаимоотношения са причината да бъде извършен голям самоубийствен терористичен акт в близост да ал Баб след превземането му. Мишената са бойците на ССА, а не турския контингент. Така практически, макар и частично, ИДИЛ в ал Баб се възползва от опита в Джараблус. Местните бойци и активисти ще останат на место, но вече в униформите на ССА, вече поела управлението на града. Имуществените отношения тепърва ще се изясняват, тъй като едно от първите неща които правеха терористите, е да изгорят всички документи за собственост, когато влизаха в новопокорените населени места.

Във всички случаи, поемането на контрола върху ал Баб предоставя сериозни тактически дивиденти на операцията „Ефратски щит”. Както вече беше отбелязано, Анкара твърдо е решила да участва в операцията за освобождаването на Ракка.

Посещението на сенатор Джон Маккейн в региона е имало за цел именно да щрихира сценария за похода към Ракка. На заседанието с представителите с прокюрдските „Части за народна защита” (ЧНЗ) в Кобане американският законодател е поставил въпроса за предоставянето на турската армия и на части на ССА на коридор от 25 км около град Тел Абиад, които е на турско-сирийската граница и който е под контрол на кюрдските бойци.

Това искане е реверанс на Вашингтон към Анкара. В същото време от кюрдска страна са отхвърлили категорично искането. Те са заявили, че възприемат Турция като агресор на сирийска територия и са задали въпроса защо Турция се е включила в антитерористичната коалиция една през 2014 г. В кюрдските медиите дори се появиха съобщения, че американците никога не са били поставили този въпрос, който, априори, бил решен.

От американска страна се счита, че визитата е „консултативна” с цел контакт с всички стратегически партньори на САЩ. Сенатор Маккейн трябва да изготви доклад, въз основа на който ще се прецени понататъшното американско поведение и решение за формирането на операцията по освобождаването на Ракка.

На този етап надделява мнението, че Вашингтон ще използва опита за освобождаването на Мосул, който се оценява като изключително положителен. Остават все пак въпросителните как ще бъдат съставени отделните компоненти на анти-ИДИЛ сухопътната офанзива.

За атаката на Мосул бяха необходими месеци, докато отделните местни и регионални играчи се наредят в пъзел, които поне частично удовлетворява всички. Вероятно ще се наложи заселването на американското присъствие в Сирия, което в момента възлиза на около 500 военнослужещи.

Експерти считат, че посещението, само два по-късно, на главнокомандващия армията на САЩ генерал Джозеф Вотел в Сирия и срещата му с кюрдите, подсказва какви ще бъдат препоръките му към политическото ръководство. Интересни, в случая, са изявленията на турския външен министър Чаушоглу.

Според него турската армия планира изтласкването на джихадистите от Ракка в сътрудничество с Обединеното кралство, Франция и Германия, след проведени консултации с тях. За САЩ нищо не казва.

Впечатляващи са и фактите, че нанесените от иракската авиация безпрецедентни удари по позиции на ИДИЛ в Сирия (град Абу Кемал на иракско-сирийската граница) не са съгласувани с Вашингтон, а с Москва, Техеран и Дамаск. Всичко това показва, че администрацията Тръмп все още няма ясна стратегия по какъв начин ще сътрудничи с Турция и Русия за превземането на Ракка.

Кюрдите също не стоят със скръстени ръце спрямо новата ситуация в ал Баб и изолирането им от преговорите в „Женева 4”. Както стана малко след започването на преговорите „Женева 3” в началото на 2016 г. , прокюрдската партия Демократичен съюз шумно обяви своята „федерация” с цел да привлече внимание.

Очаква се сега стъпката ще бъде сходна. Запознати предполагат ,че вероятно тези дни ще бъде свикан „национален конгрес”, но който още по-шумно ще бъде обявена „реализацията на кюрдската федерация” в Сирия. Това е много силен аргумент на по-късен етап от преговорите в Женева турското „вето да отпадне и те да бъдат поканени.

Продължи да четеш

Битката, за която нищо не знаете. А трябва…... DariuszSankowski / Pixabay ​ Изглежда, че изявленията на командващия антитерористичната коалиция американски генерал, че разгромът на ИДИЛ в Мо...
Коя битка предизвика атентата на летище „Ата... Pavlofox / Pixabay   Този атентат е част от войната в Сирия и най-вече е свързан с полевите действия там. Това казва в интервю за "24 часа...
Как Румъния не предаде на Турция кюрдска активистк... 37-годишната кюрдска активистка Налан Орал, който живее в Белгия, бе освободена във вторник в Румъния след като 17 дни беше задържана. Тя е аресту...
„Иранският път на коприната” за американскот... John-Silver / Pixabay   През последните месеци сирийската пустиня е свидетел на безпрецедентни военни действия. Почти обезлюдена и със мал...
Частен „османски“ университет откри фи... Mojpe / Pixabay   Създаденият през 2016 г. частен „Османски университет” в Турция разкрива свой филиал в „аграрните райони” на провинция Х...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.