Loading...
You are here:  Home  >  Зад сцената на политиката  >  Current Article

Специален анализ: Трудната игра на Анкара

oт   /  февруари 21, 2017  /  Коментарите са изключени за Специален анализ: Трудната игра на Анкара

    Print       Email

tunaolger / Pixabay

 

През последните десет дни засилените турско-американски контакти (телефонен разговор Тръмп – Ердоган, срещите Майк Пенс – Бинали Ялдъръм, Тилерсън – Чавушоглу, Матис – Яшък, посещение на директора на ЦРУ Майк Помпео в Турция) дадоха основание на наблюдателите да заговорят за възстановяването на стратегическите отношения между две от най-влиятелните членки в НАТО.

На този етап разговорът между шефовете на генералните щабове на двете армии генералите Джоузеф Дънфорд и Халуси Акар за определяне на сценария за превземането на бастиона на ИДИЛ в Сирия, Ракка е възможно най-чувствителният и най-показателният за временното състояние на отношенията Вашингтон Анкара.

През последните няколко дни турските лидери съсредоточиха своето внимание върху следващия етап от развитието на операцията „Ефратски щит”, след превземането на стратегическия град ал Баб от терористите от ИДИЛ.

Президентът Ердоган нееднократно повтори, че оттук насетне участниците ще се насочат към Ракка, но през Манбидж (който е под контрола на прокюрдските Части за народна защита” (ЧНЗ).

Всъщност генерал Акар е предложил на своя американски колега два сценария за превземането на Ракка, в които Манбидж не се споменава, но се подразбира.

Първият възможен е реализиран от военни подразделения (американски, турски и  сирийска опозиция), идващи от турска територия. Те трябва да прекосят турско-сирийската граница при Тел Абиад, който се контролира понастоящем от ЧНЗ. Той отстои на около 100 км северно от Ракка.

 

Турската страна е поискала от САЩ да убеди кюрдските си съюзници да оставят един коридор от 20 км, през който да преминат военните части.

Вторият вариант е този, за които говори най-често турският президент. Съсредоточените в ал Баб турски войници и тези на Сирийската свободна армия (ССА) да тръгнат към Ракка.

Наблюдатели считат, че този сценарий е по-малко вероятен по няколко причини. Първо, пътят до Ракка е около 180 км и теренът, през който се преминава, е много по-насечен. Нещо повече, настъплението на сирийската армия от Алеппо, която в момента е затворила ал Баб от юг превръща Манбидж в единствения коридор, през който могат да преминат турско-ССА части от „Ефратски щит” към Ракка.

Така дислоцирана сирийската армия всъщност притиска „Ефратски щит” да влезе в бой с кюрдите, ако иска да продължи към Ракка. В същото време от турска страна започват все по-активно да говорят за превръщането на ССА в сирийска национална армия, без обаче да споменат как тя ще се слее със сирийската армия, с която вече години тя се сражава.

В Мюнхен турският премиер очертава възможно най-оперативния сценарий, тъй като първите два остават с относително ниска степен на вероятност.

Първият сценарий означава кюрдите сами да се съгласят териториите, които, де факто, съставляват тяхната федерация да бъдат разсечени на две.

Подобно нещо е изключено, тъй като след превземането на ал Баб от „Ефратски щит” се сложи край на възможността анклава Афрейн, на запад да бъде обединен с анклава Кобане, на изток.

Вторият сценарий означава директен сблъсък Турция – кюрди на сирийска територия, на което стриктно ще се противопоставят, както САЩ, така и Русия.

Ялдъръм отбелязва, че ако не се договорят със САЩ, „турското участие в прочистването на Ракка ще бъде индиректно и то ще състои в предоставяне на тактическа подкрепа за операцията”.

Анкара настоява в операцията да участват Саудитска Арабия и Катар, чиято форма ще бъде определена от американското командване.

Аспирациите на Анкара са, ако не техни военни части, на територията на Ракка да влязат техни съюзници, а не противници. Още преди месеци се прокрадна тезата, че ако това стане с помощта на Риад и Доха, то те ще превърнат Ракка в конкурент на Дамаск, заливайки я с инвестиции.

Така „американската зона” в Източна Сирия, която частично ще се реализира върху териториите, понастоящем контролирани от ИДИЛ, ще стане втора, алтернативна на Сирия, изградена в „руската зона”.

Анкара е готова дори да се съгласи определени представители на сирийските кюрди да участват в операцията, стига те да не са от партията Демократичен съюз (ПДС) и тяхното военно крило ЧНЗ. В тази връзка в Мюнхен турският премиер Ялдъръм е направил среща с лидера на кюрдската автономия в Ирак Месауд Барзани.

Той е призовал за неговата по-активна намеса сред сирийски кюрди на анти-ПДП и анти-ЧНЗ основа с цел мобилизация в операцията за превземането на Ракка. Анкара за пореден път наложи вето на участието на ПДС в преговорите в Женева, които се очаква да започнат на 23 февруари.

Военните действия обаче показват, че въпреки загубите в Мосул, откъдето са се оттеглили по-голямата част от лидерите на терористите от ИДИЛ по посока към Сирия, както и започналото оттегляне от Ракка, терористичната организация е далеч да обяви капитулация.

Нещо повече, реалността показва, че хората на Абу Бакър ал Багдади искат да превърнат Дейрезор в свой бастион, хвърляйки там огромен ресурс, за да изтласкат представителите на правителството, което от години заемат малък анклав в тази провинциална столица.

Продължи да четеш

Колко близо са кюрдите до своя държава?... „Халифатът“ на Абу Бакър ал Багдади е в сериозно отстъпление. Той загуби значителна част от контролираните от него територии в Сирия и Ирак. Ако п...
Кюрдите: Прелъстени и изоставени... Жени-войници от "Частите за народна защита" на пост във военния лагер "Рас ал-Айн", по времето, в което бяха подкрепяни от САЩ. Снимка: "Ройтерс" ...
Специален анализ: Защо кюрдите и Израел не се радв... Графика: Unsplash / Pixabay   Сирийският сайт „Ад дурар аш шамия”, близък до бунтовниците, споделя информация, получена от достоверни кюрд...
Тайните игри на Ердоган Alexis / Pixabay   Още незасъхнало мастилото на сключеното споразумение с Израел, близкоизточни източници информират, че турският президен...
Извънреден анализ: Кюрдите превзеха Тел Рифаат, са... Частите за народна защита (ЧНЗ), военното крило на партия Демократичен съюз, оглавена от Салих Муслим превзеха 20 000 хилядния сирийски град Тел Р...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.