Loading...
You are here:  Home  >  Зад сцената на политиката  >  Current Article

Междувременно… се решава съдбата на Сирия

oт   /  януари 25, 2017  /  Коментарите са изключени за Междувременно… се решава съдбата на Сирия

    Print       Email

ErikaWittlieb / Pixabay

 

Твърде противоречиви са оценките за свършеното в Астана, Казахстан от правителството и опозицията в Сирия. Макар очакванията да са практическа реализация на подписаното на 30 декември споразумение за прекратяване на огъня, в окончателния текст на декларацията има очевидни политически моменти.

Те са сериозна прелюдия към насрочените на 8 февруари преговори в Женева. Прави впечатление желанието на Русия да се превърне от „активно участваща във войната страна” в „гарант и неутрална страна”.

Изглежда, че битката за Алеппо ще бъде нейната последна голяма битка в Сирия. На руския генерален щаб и на Путин е ясно, че обратното ще е афганизирането на политиката й в арабската страна.

Нейните съюзници, правителството и Иран отстояват обратна позиция, което ще засилва противоречията с тях. Все пак те се съобразяват с Москва, тъй като делегацията на правителството в Астана, е изразила положителна позиция от срещата, въпреки реалното неудовлетворение от постигнатото.

Интересна е неофициалната част от публикувания текст на декларацията. До голяма степен, тя решава съдбата на терористичната организация „Фатах аш шам”, бивша „Нусра”. В текста се казва, че правителството и опозицията признават всякакво завоюване на територии от другата страна за сметка на такива, които са на въпросната групировка.

Така се признава легитимността на властта върху територии, които в момента са извън техния обсег. По този начин се създават предпоставки за координация между сирийската армия и въоръжените опозиционни групировки за сметка на определените за терористични групи като ИДИЛ и „Фатах аш шам”.

Това предизвиква силната реакция на „Фатах аш шам”, която започна открита война срещу опозиционните групировки, които присъстваха в Астана. Въпросният текст слага рязка черта между призната опозиция и спира процеса на „смесване” на групировките с „Фатах аш шам”, превръщайки я във втори ИДИЛ.

Неслучайно през последните седмици тя се превърна в основна мишена на руската и американската авиация. В същото време обаче този текст е силен стимул за де факто „кантонизирането” на Сирия, въпреки че и двете страни отхвърлят процеса на федерализация ли дори децентрализация, поставящ под въпрос унитарния характер на републиката.

Те визират кюрдските аспирации в Сирия, но практически самите те създават предпоставки за изграждането на вътрешна структура, сходна с тази на съседен Ливан.

В текста отсъства споменаването на „декларацията от Женева”, в която се отбелязва „създаване на преходно управление, с пълни изпълнителни правомощия, поделено между правителството и опозицията”, както и на термина „преходен процес”. В черновата въпросните изрази присъстват по турско предложение. Русия и Иран са успели да наложат термина „политически процес”, отбелязан в резолюция 2254 на СС на ООН от 2015 г.

Там се говори за „представително управление върху неконфесионална основа, която ще промени конституцията и ще проведе избори”. Претекстът е, че в резолюция 2254 се говори за „декларацията от Женева” и респективно за резолюция 2218 на СС на ООН, която формализира този процес.

Турската делегация е успяла да отстои формулировката „въоръжени опозиционни групировки”, а не както е настоявало правителството „въоръжени групировки”. Последното е настоявало то да бъде представено като „Сирийска арабска република”, но в окончателният текст субектът е отбелязан като „правителството”. Управляващите в Дамаск искат да внушат, че спорът не е политически, а е всъщност битка между законност и тероризъм.

Опозицията е искала да бъде наричана „революционни групи”, но и това не е прието.

Отпада формулировката „светска” по отношение на сирийската държава. Това искане, предложено от опозицията е изпълнено от Русия, съобразявайки се с термина възприет от опозиционните групи в Риад. Все пак се е запазило като характеристика на бъдещата държава „независима, неконфесионална, многоетнична и мултирелигиозна”.

В текста се избягва израза „предотвратяване на нарушаването на прекратяването на огъня”, а се използва „намаляването на нарушенията и намаляването на насилието”. Не се използва експлицитното „всеобхватно прекратяване на огъня”, както е настоявала опозицията.

Освен това е отпаднало предложението на опозицията за отбелязването в текста на декларацията на термините „прекратяване на планираната емиграция”, визирайки „етническото прочистване”, както и „наложени примирия”.

Опозицията е приела Иран, а респективно правителството – Турция да бъдат отбелязани като „гаранти” на примирието. Това е станало под руски натиск, въпреки силната обструкция.

Иран и правителството са отстъпили в създаването на тристранен мониторингов инструмент за своевременно прекратяването на огъня. Те са настоявали термина да бъде „подготовка за създаването на такъв орган”. Правителството дори не е искало подобна структура, а е отстоявало позицията, че примирието трябва да бъде краткосрочно.

В края на заседанието Русия е раздала на опозицията своя проект за конституция, изработен още преди половин година. Според текста Сирия е „децентрализирана”, а част от правомощията на президента се прехвърлят на министър-председателя и парламента.

Тогава правителството в Дамаск отхвърли текста с мотива, че сирийската конституция трябва да бъде написана от сирийци.

Опозицията и правителството не са подписали окончателния текст на декларацията. Първата е изразила много „резерви” към крайния текст, представяйки своите 27 предложения на руската страна. Акцентът е върху пълния отказ на опозицията да признае, каквато и да е роля на Иран в Сирия.

Особено след издигането на иранското знаме в някои части на бойните точки в долината Барада, където продължават престрелките между правителството и нейните съюзници от „Хизбула” и другите шиитски милиции и опозицията.

Продължи да четеш

Новата политика на САЩ към кюрдите в Сирия... 12019 / Pixabay   Американските обещания да прекратят въоръжаването на сирийските кюрди вече са факт, независимо че кюрдската страна отрич...
Специално: Дали осмият опит на кюрдите да обявят с... 12019 / Pixabay   Краят на деветия месец на 2017 г. се оказа наситен с изключително активни за кюрдите събития в две арабски страни – Ирак и С...
Сирийският Кандахар на 1100 км от КПП „Капитан Анд... Отзвукът от превземането от водената от Русия коалиция на втория по големина сирийски град Алеппо далеч надхвърли територията на арабската държава...
Колко близо са кюрдите до своя държава?... „Халифатът“ на Абу Бакър ал Багдади е в сериозно отстъпление. Той загуби значителна част от контролираните от него територии в Сирия и Ирак. Ако п...
Кюрдите: Прелъстени и изоставени... Жени-войници от "Частите за народна защита" на пост във военния лагер "Рас ал-Айн", по времето, в което бяха подкрепяни от САЩ. Снимка: "Ройтерс" ...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.