Loading...
You are here:  Home  >  Мониторинг на тероризма  >  Current Article

Специален анализ: Тероризъм и терористи 2016

oт   /  януари 4, 2017  /  Коментарите са изключени за Специален анализ: Тероризъм и терористи 2016

    Print       Email

 

В края на всяка година не само антитерористичните звена на водещите държави правят свой отчет, предоставяйки статистически данни за извършената работа. Същият подход има и организацията на „халифа” Абу Бакър ал Багдади. Ако преди двайсет дни се разпространяваше информация, че последният е на смъртно легло и вече е определил заместника си, то наскоро излязоха данни, че той е жив  и здрав.

Нещо повече, „халифът” ръководел лично бойните действия от един от многото бункери, наречени от експертите „мравешките градове”. Според непотвърдена информация въпросните съоръжения са с огромни коридори, в които могат да влязат цели бойни машини. Те са били изградени някъде в пространството между Мосул и Ракка.  

През изтеклата 2016 терористите са изпратили 1112 атентатори – самоубийци. Най-много са били тези, които са били срещу иракската армия и пешмерга – 761, а най-малко срещу бунтовниците и турската армия – 83, наред с тези срещу ПКК (153) и тези  срещу сирийската армия (133).

Основното бойно поле си остава Ирак и по-специално, провинция Неневия (Мосул).

Само в битката за Мосул терористите са използвали 311 атентатори – самоубийци. На 1 ноември иракската армия навлезе на територията на втория по големина град в Ирак. Месец ноември е кулминацията на битката на ИДИЛ, както за Мосул, така и за другата стратегическа позиция за ИДИЛ – сирийския град ал Баб, нейния последен бастион в провинция Алеппо, Сирия. Общо 132 самоубийци са били използвани за този период. Това означава, че повече от четирима камикадзета са се самовзривявали на ден.

Прави впечатление, че вече най-честият инструмент на самоубийца е колата – бомба.

Става въпрос за цели 797 случая, докато самоубийственият колан е използван едва 214 пъти. През 2015 година съотношението между тях е почти по равно. Анализът показва, че в рамките на баталиона на самоубийците е настъпила има своеобразна „специализация” като приоритет се дава на инструментите, които са в състояние да поразят възможно най-много жертви.

Подобни изводи можем да направим и за атентатите в Европа.

В Ница и Берлин те имат много сходни черти. Не само защото националността на извършителя (възможен е и регионален критерий за подбор на извършването на конкретния сценарий) е тъждествена, а именно тунизийска.

Интересното е, че и двамата карат големи камиони с цел да премачкат възможно най-голям брой хора. Очевидно терористът от Берлин, Анис ал Амири не е можел да кара ТИР.

Поради тази причина планиралите атентата са предвидили цели пет часа „свободно време” той да се упражнява в неговото шофиране, докато овладее управлението на големия камион. Бордовият компютър показва, че ал Амири се е „разхождал” из улиците на Берлин достатъчно дълго време преди да извърши пъкленото си дело.

Терористичната организация представя и част от своите самоубийци. Сред тях са деца, младежи и дори възрастни мъже. Един от по-възрастните дори започва да плаче, тъй като не е успял да изпълни мисията.

Причината е, че иракската армия е успяла да повреди неговата кола-бомба чрез далечен обстрел, преди той да достигне целта си. Контингентът на тези самоубийци ИДИЛ определя като „кортеж на светлината”.

Това подсказва, че битката срещу тези терористична организация далеч не е завършила, тъй като всеки един от армията на джихадистите е практически жива бомба.   

RelatedPost

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.