Loading...
You are here:  Home  >  Стратегически битки  >  Current Article

Сирийският Кандахар на 1100 км от КПП „Капитан Андреево”

oт   /  декември 20, 2016  /  Коментарите са изключени за Сирийският Кандахар на 1100 км от КПП „Капитан Андреево”

    Print       Email

Отзвукът от превземането от водената от Русия коалиция на втория по големина сирийски град Алеппо далеч надхвърли територията на арабската държава. Той се изрази видимо в демонстрациите в над 15 държави по света. Много по-важен е етапът „След Алеппо”, който ще очертае няколко тенденции на поведение на местните играчи, регионалните фактори и световните сили.

​Мнозинството сериозни коментатори ясно извеждат като закономерен процес окрупняването и радикализацията на разбитата в Алеппо опозиция. В Южна Сирия е имало митинги на контролираните от бунтовниците райони, в които отделни населени места са призовавали обединението на милициите.

В противен случай ги чака същия край като този в Алеппо. Проблемът не е само във въоръжените лица, а и в населението, което ги подкрепя. То ще бъде отведено извън неговите жилища и на негово място ще дойдат членовете на проправителствените отряди (обикновено шиитски милиции, рекрутирани от бедните райони на Пакистан, Афганистан или Ирак).

Сериозни експерти прогнозират, че шиитските милиции превзели Алеппо ще бъдат настанени в източните квартали на гради, заедно със семействата си. Всъщност подобни големи битки винаги предизвикват конфесионални прочиствания и вътрешна в Сирия миграция.

Спъването на прилагането на споразумението за Алеппо се дължи именно на „голямата екскурзия”, на която е подложено обсаденото население. Така сунитските бунтовници от Алеппо, впоследствие и от намиращите се в близост до столицата Дамаск селища Забадани и Мадая, са насочени към сунитския Едлеб, а шиитите от обсадените от бунтовниците села Фуя и Кафрия в провинция Едлеби към места под правителствен контрол.

Получават се „конфесионални анклави”, често реализирани вследствие на истинско прочистване.

Много по-важни са процесите на прегрупиране и радикализация на разбитите милиции в Алеппо. Всъщност това е основната причина за внезапното рухване на защитата на Източен Алеппо. Според експерта от вестник „Шарк ал аусат” Надир Рида „След Алеппо” ще бъде стимулиран процеса на формирането на „четвърто поколение Ал Кайда”.

Без съмнение центърът ще е Едлиб, който се превърна в бастион на радикалния сунизъм в страната. Обединението на опозицията е процес, който протича още от 2011 г., но на този етап идеологическите, външните зависимости и лидерските амбиции се оказват непреодолими.

Преди два дни най-силната групировка „Фатах аш шам”, бивша ал Нусра декларира, че се формира „Обединена ислямска институция” (ОИИ) или „Създаваща се държава”, в която ще влязат трите основни радикални милиции.

За лидер е обявен Абу Омар Тафтаназ (лидерът на Ахрар аш шам), за военен ръководител Абу Мохамед ал Джолани (Фатах аш шам) и за председател на шурата, Консултативния съвет Тауфик Шихабадин (лидер на движението Нуредин Зънки).

Сред плановете им са да групират около 100 000 бойци и да следват тактиката на талибаните в Афганистан –партизанска война на цялата сирийска територия. Тяхната държава ще почива върху шариата.

На този етап всичко е само пожелание, тъй като девет други по-малки ислямистки групировки бойкотират новото формирование, обвинявайки Ал Джолани в монопол на властта и взимането на решенията. Става въпрос за относително влиятелната „Джейш ал ислям”, основно оперираща в провинция Дамаск, „Джейш ал муджахидин”, „Фейлак аш шам”, „Джаейш ал насър” и други.

От тяхната декларация виждаме основните моменти в плановете на „Фатах аш шам” за периода „След Алеппо”. Според постигнатите споразумения ал Джолани еднолично командва всички бойци в ОИИ, забранява се изпращането на джихадисти към района на операцията „Ефратски щит”, водена от Турция в Северна

Сирия и се забранява завръщането (към позициите в Алеппо) от северната част на провинцията за срок не по-малък от три месеца. Подобни планове дори военно демаркират идеологическото разделение между ОИИ (радикалния салафизъм) и сирийските милиции, участващи в „Ефратски щит” (Мюсюлмански братя).

Самите водещи ислямистки милиции остават силно фрагментаризирани, тъй като части от „Ахрар иш шам” и движението „Нуредин Зънки” се присъединяват към опозицията на ал Джолани.

Безпокойство буди фактът, че в самата „ал Нусра” текат процеси на разцепление. Те бяха потушени след отказа на формацията от връзките си с ал Кайда (макар и формално), реализирана поради тактически причини. В края на 2015 г. от Афганистан в Едлеб бяха изпратени видни джихадистки лидери, сред който Абу Кхаир ал Мъсри, заместникът на Айман Заухири в Ал Кайда.

Въпросният терорист има смъртна присъда в Египет по т.нар. дело „Завръщащите се от Албания” (през 1998 г. Ал Кайда прави неуспешен опит да взриви американското посолство в Тирана, един от обвиняемите терористи е прекарал осем месеца като преподавател по арабски в ислямска фондация в България).

Именно ал Мъсри е идеологът на „отказа” на „ал Нусра” от ал Кайда и на нейното преименуване. Той обаче има силни противници в лицето на историческите полеви командири Сейф Ал Адил (виден полеви командир на Ал Кайда, организирал атентатите срещу американските посолства в Кения и Танзания през 1998 г.), Абу Мохамед ал Мъсри и Абу Касам ал Ордони. Всеки един от тях с дълга терористична биография.

Последните трима лансират идеята, че поражението в Алеппо е доказало неефективността за скъсването на връзките с организацията – майка. Те считат, че в Едлиб трябва да се създаде нова милиция, която да е истинско копие на Ал Кайда от миналото. Идеята за формирането на движение „Сирийски талибани” не е нова, но именно сега е подновена. Първият, който призовава за нейното създаване е известният радикален салафитски идеолог и духовен баща на Абу Мусааб ал Заркай, йорданеца Абу Мохамед ал Макдаси.

Нещо повече, въпросните крайни екстремисти са на мнение, че управляващата в Едлиб военна структура „Джейш ал фатах” (микс от военни милиции, които бяха разгромени в Алеппо) трябва да бъде привлечена към въпросните сирийски талибани. Освен това в техните планове е и привличането на отцепили се от ИДИЛ отделни банди или личности, каквито в случая са „Джунд ал акса”.

Според йорданеца Абу Касам ал Ордони, заемал длъжността на заместник на най-кървавия терорист в история на Близкия Изток Абу Мусааб ал Заркауй, убит в Ирак през 2006 г., сирийските талибани трябва да приемат тактиката именно на Ал Кайда в Ирак.

Последната е ръководена именно от легендарния терорист ал Заркауй. Става въпрос за превръщането на Едлиб в седалище на бъдещата формация, а терористичните действия да бъдат разпрострени в провинциите Алеппо, Латакия, Хомс и Хама.

Така алкайдистите ще се борят директно срещу правителството в Дамаск, а не срещу ИДИЛ.

На фона на „кандахаризирането” на разгромената сирийска опозиция и групирането й в Едлеб пред победилата руско-сирийско-иранска-Хизбула коалиция стоят редица въпроси.

На първо място, Русия иска да извлече максимални политически дивиденти, а не да продължава военната операция в съседен Едлиб. Тя иска да изтласка Запада като посредник в сирийския конфликт, предлагайки Астана, столицата на близкия Казахстан като място на преговори за бъдещето на Сирия, вместо това да е Женева.

Всъщност Москва предлага изцяло „източно уреждане” на кризата, като в нея участва единствено Турция от досегашните основни играчи. Президентът Путин заяви, че Астана не е алтернатива, а допълнение на Женева.

Практиката обаче показва, че степента на съмнение остава достатъчно високо. Реално Русия иска в Астана да се договори с Турция, тъй като там се очаква да присъстват представители на протурските милиции и политически субекти, частници в сирийската криза.

Игнорират се онези военни и политически организации, които се формираха във Висшия преговорен комитет в Риад, Саудитска Арабия, както и онези които имат директна подкрепа от Запада.

Последните заявиха, че не приемат Астана като алтернатива на Женева. Сякаш Москва иска да даде тласък в отношенията си с Турция, с която успяха да наложат оттеглянето на бунтовниците от Алеппо, както това беше договорено преди месеци между президентите Путин и Ердоган.

Сделката беше ясна: Алеппо срещу зелена светлина в Северна Сирия и по-специално град срещу ал Баб, контролиран все още от ИДИЛ. Нещо повече, Русия и Турция като държави с ясни военни планове в Сирия настояваха за мирно изтегляне на бунтовниците с ясното съзнание, че от двете страни на фронта има, както руски, така и турски военнослужещи. Анкара просто спасяваше своите съветници и полеви офицери, които до последния момент организираха отбраната на Източен Алеппо.

В същото време, Москва не желае да даде ход на военни действия срещу Едлиб, както настояват Дамаск и Техеран. Тоталното поражение в Палмира срещу ИДИЛ подсказва за истинското състояние на руско-сирийско-иранско-Хизбула коалиция, когато тя воюва в пустинни, а не градски условия.

Поведението на 20 000 контингент в Алеппо е коренно различно от това на 7 000 контингент в Палмира. Лично Путин бе принуден да признае за унизителното поражение. Статия на руския военен експерт Михаил Ходаренок във вестник „Газета” описва пълния крах на руския контингент (200 души) плюс 120 спецназовци, на около 6000 редовни сирийски войника и стотици членове на иранските и шиитски милиции, в това число и на представители на елитния Корпус на ислямските гвардейци, паздарани.

Всички те били изтласкани от нападащите джихадисти от ИДИЛ, въпреки доставената преди дни информация, че се готви такова нападение. Пенсионираният руски полковник описва факта, че командващият сирийските части в Палмира генерал, който е с ранг на зам.-командир на Генералния щаб на армията, е избягал от страх толкова далеч от бойните позиции, че два дни не е могъл да бъде открит.

Когато това е станало, лично президентът Асад му е връчил заповедта за уволнение. Той е увлякъл след себе си и войниците, чийто панически бяг руското командване не е могло да удържи.

Това е станало въпреки, че проправителствените медии няколко дни говорят за храбростта, с която армията е отбранявала своите позиции срещу терористите.

Според Ходаренок командирите на Хизбула повече говорят, отколкото воюват. Той дава и детайли на подхода на иранците към доставеното от Москва оръжие и боеприпаси, напомнящо силно на това на умерената сирийска опозиция, на която дълго време Вашингтон щедро доставяше същия материал.

На въпрос на руското командване къде е изчезнало доставеното неотдавна оръжие, отговорът бил: „Война е.” Изводът на руското полево командване е, че или са го отнесли или са го продали.

Напълно с руски патос Ходеранок перефразира Сталин, изказвайки визията на Москва за сегашния сирийски президент Асад: „Други президенти на Сирия при мен за вас няма.”

Според него, ако Асад бъде отстранен и тези, които са около него политици и военни, ще се разбягат.

Това обяснява защо Путин говори за налагане на примирие в цяла Сирия. Според анализатори Москва няма да атакува директно Едлиб, а ще го бомбардира и ще поставя акцент върху факта, че той се е превърнал в сирийски Кандахар.

Нейните аспирации са да бъдат привлечени Запада и Турция в битката срещу джихадистите от ИДИЛ и вече оформящата се „четвърта вълна” алкайдисти в този сирийски регион. Русия си дава сметка, че съставът на нейната коалиция е недостатъчен, за да бъдат разгромени джихадистите, които е видно, че имат тактическо предимство извън градска среда.

Разгромът на бунтовническите милиции в Алеппо ги тласна към тяхната радикализация и политическа маргинализация. Мястото на „умерените” или въобще на политически активните субекти ще олекне.

По-голямата част от тях твърдо се ориентират към войнстващия салафизъм, а друга, под турска егида – към идеологията на Мюсюлманските братя.

На този етап, всъщност последните, приели етикета „Сирийска свободна армия”, представляват умерената опозиция. Подобен развой на събитията налага много активен европейски мониторинг и намеса, за да се намери някаква политическа формула на стабилност.

В своя план Фредерика Могерини ясно очерта зависимостите между Сирия и ЕС, а именно бежанци, тероризъм и политическа нестабилност на съседен регион. Това задължава още повече България, тъй като нашата страна винаги и била тясно свързана геополитически с държавата, която се намира на юг от тази, която владее Босфора.

Така е било по време на Византия, Османската империя и съвременна Турция. Разстоянието между КПП Капитан Андреево и централния КПП на сирийско-турската граница „Бал ал хауа”, намиращо се в провинция Едлеб, по въздух е само 1100 км.

Продължи да четеш

Краят на битката за Алепо: Кръв, агенти и бежанци... Медиите на правителството на Башар Асад тръбят победа над въоръжените милиции след като практически са приключили битката за втория по големина гр...
Какво се крие зад касапницата в Алепо?... ThePixelman / Pixabay   Според опозиционни източници по време на 8-дневното провалено примирие в Сирия на летище Дамаск с транспортните са...
Башар Асад нарече химическата атака „изфабри... снимка: EPA/SANA   Предполагаемата химическа атака срещу сирийския град Хан Шейхун е изцяло изфабрикувана, за да послужи като претекст, оп...
Специален анализ: Тръмп и военните удари срещу Сир... Не се заблуждавайте. Военните удари не целят свалянето на Башар Асад. По-скоро целта е отклоняване на вниманието от атаката срещу Ракка. Изстрелян...
Междувременно… се решава съдбата на Сирия... ErikaWittlieb / Pixabay   Твърде противоречиви са оценките за свършеното в Астана, Казахстан от правителството и опозицията в Сирия. Макар...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.

Privacy Preference Center

Close your account?

Your account will be closed and all data will be permanently deleted and cannot be recovered. Are you sure?