Loading...
You are here:  Home  >  Оценка на последствията  >  Current Article

Ливан: Играта продължава

oт   /  декември 1, 2016  /  Коментарите са изключени за Ливан: Играта продължава

    Print       Email

hariri

Снимка: Ройтерс 

След две години и половина на политически вакуум и десетки неуспешни опити за избор на президент, ливанският парламент избра с мнозинство генерала от армията и бивш премиер Мишел Аун за държавен глава. В сделка с „Алианс 14-ти март” на Саад Харири, който е лидер на най-голямата партия в блока, маронитът Аун успя да събере достатъчно подкрепа в 128-местния ливански парламент, за да заеме позицията.

Изборът му за президент е важен, защото показва нагласите и влиянието на Иран и Саудитска Арабия в региона. Малката средиземноморска страна от десетилетия е барометър за това влияние и за променящите се геополитически позиции на двете сили. В замяна на подкрепата за Аун, Саад Харири ще встъпи повторно в длъжност, макар и временно, като министър-председател, което показва, че политиката в Близкия Изток е всичко друго, но не и лесно предвидима.

Чрез премиера Рафик Харири, баща на Саад, Рияд бе външнополитическият и финансов двигател зад споразумението за национално съгласие от Таиф, което сложи край на 15-годишната гражданска война в страната и залегна като основа на принципа за разпределение на властта между различните конфесионални общности в Ливан. Семейство Харири на свой ред десетилетия наред  бе политическият брокер на Рияд в страната и упражняваше огромно влияние.

По ирония на съдбата кулминацията на това влияние настъпи с жестокото убийство на Рафик Харири през 2005 г. в Бейрут, което предизвика Кедровата революция и в рамките на седмици сложи край на близо 30-годишната сирийска окупация на Ливан. В своите 5 мандата като министър-председател Рафик Харири демонстрираше рядка за региона гъвкавост във външната политика.

Множеството официални и неофициални дипломатически совалки на Рафик Харири между Бейрут и Дамаск и желанието му за балансиран диалог с Хизбула му придаваха образа на умерения представител на Рияд в страна, която е от стратегическо значение за Иран.  Неговата липса на категорична позиция по приетата месеци преди убийството му резолюция 1559 на СС на ООН, която разглежда разоръжаването на милициите и оттеглянето на чуждестранни военни части от страната, бе своебразен знак за сближаване с шиитските формации и готовност за намиране на работещ окончателен компромис между неопитния тогава Башар Асад и твърдолинейния de facto управляващ Саудитска Арабия Абдула.

Въпреки тези усилия  до края на живота си Харири не можа да се отърси окончателно от образа си на проводник на саудитско влияние, което мнозина считат за причина на неговото убийство. Подозренията за предполагаема и до днес недоказана роля на Хизбула и просирийски елементи в бомбения атентат доведоха до още по-голяма ескалация на общественото напрежение, което започна да се нагнетява след конституционните промени за удължаване на президентския мандат на подкрепяния от Дамаск и Хизбула Емил Лахуд.

 

Кедровата революция прокара още по-явни разделителни линии в и без това силно фрагментирания обществено-политически живот на Ливан. Въпреки ярките антисирийски послания на Аун в дългогодишната му кариера, заради които той прекара 15 години в самоналожено изгнание във Франция, подкрепата на Хизбула за бившия военен не е никак изненадваща. Повече от десетилетие Обединеното патриотично движение, което е най-голямата християнска формация в страната, и Хизбула имат стратегическо споразумение за сътрудничество в т.нар. „Алианс 8-ми март”, представляващ управляващата коалиция през последните две години.

След формализиране на това сътрудничество преди десет години, формацията на Аун се сближи с Хизбула и се отдели от конкурентния „Алианс 14-ти март” на Саад Харири, чиято партия и сунитски флагман „Движение на Бъдещето” до голяма степен формира политиките на обединението. Именно затова възлагането на мандат  за съставяне на кабинет на Харири от Аун с подкрепата на Хизбула и личното одобрение на нейния генерален секретар Хасан Насрала е толкова изненадващо.

Депутатите на партията се въздържаха при гласуването на номинацията на Харири, което може да се определи като процедурна хватка, предвид предварителното гарантиране и съвместно съгласуване на позицията.  Първият кабинет на Саад се срина след като Хизбула и нейните коалиционни партньори, включително партията на Аун, бойкотираха парламента поради продължаващото разследване на убийството на Рафик Харири и оказваното политическо съдействие на специалния трибунал към ООН, който беше целево създаден да  разследва атентата.

Тази неочаквана симбиоза между бивши политически противници води своето начало отвъд пределите на Ливан. Волатилното състояние на петролните пазари, непоклатимото от десетилетия присъствие на подкрепяната от Иран Хизбула в обществено-политическия живот на страната и ескалирането на конфликта в Йемен предразположиха Саудитска Арабия към частично преразглеждане на нейните регионални приоритети. Доктрината на Рияд за противодействие на шиитското влияние придоби нови измерения след смъртта на Абдула миналата година и назначаването от крал Салман на проактивния млад принц Мохамед бин Салман за престолонаследник и министър на отбраната.

Последният директно демонстрира  разграничаването си от Ливан и партията на Харири с прекратяването на мащабна програма съвместно с Франция за модернизация на ливанските въоръжени сили на стойност 4 млрд. долара, която целеше да внесе промяна в баланса на силите срещу финансираната от Иран Хизбула, чиито крилати ракети и 45 хил. бойци силно я различават от обикновена паравоенна групировка.

Преразглеждането на саудитските приоритети не съдържа единствено междудържавни измерения. След смъртта на Рафик Харири, Рияд заложи на Саад и неговото „Движение на Бъдещето” за обезпечаването на силен политически контрапункт на Хизбула. Този кредит на доверие към младия политик, който има и саудитски паспорт, се материализира чрез възлагането на мащабни държавни поръчки на Saudi Oger, строителния конгломерат на семейство Харири, който от 80-те години на миналия век е придворен строител на кралското семейство и един от най-големите частни работодатели на страната.

Тази практика осигуряваше необходимия финансов ресурс на Саад за поддържането на политическия му апарат в Ливан. Сега компанията  се намира пред състояние на фактически фалит след като плащанията по милиардни проекти в Рияд, Джеда и Медина бяха едностранно преустановени от Кралството. Заплатите на 20 000 работници се бавиха с месеци и Харири бе принуден да седне на масата на преговорите с предсатвители на Министерството на финансите, които според портала Arabian Business нееднократно са прекратявали разговорите по уреждане на дълга.

Финансовите затруднения на Харири в Саудитска Арабия и засилващите се спекулации около фалита на Saudi Oger се отразиха значително на регионалния обхват на „Движение на Бъдещето” в Ливан, което съкрати щатните си служители и националната си мрежа, като по този начин подсили позицията на други големи партии, основно от „Алианс 8-ми март”. Спорно е доколко Мохамед бин Салман, който отговаря и за икономическата политика на Рияд, оказва целенасочен натиск върху Харири или в основата на действията му стоят заявените намерения за демонополизация и стратегическо преструктуриране на зависимата от суровинния износ икономика на Кралството в наблюдаваните волатилни условия.

Историята показва, че в Саудитска Арабия големият и разчитащ на държавен ресурс бизнес винаги следва политически или конфесионален дневен ред. Има основания да се твърди, че чрез отслабване на позициите на Харири се цели плавно дистанциране или коренно преразглеждане на саудитските позиции в Ливан. Трудно е да се заяви с категоричност дали те ще бъдат оптимизирани чрез нова формация и нов лидер в близко бъдеще, или ще последва негласно оттегляне от Бейрут като потенциална сфера на саудитско влияние за сметка на Сирия и Йемен.

Видно е, че паралено на икономическите промени в Саудитска Арабия тече изграждането на своебразна realpolitik, която отново да съдържа неделимата за Рияд конфесионална компонента, но да ревитализира и подсили позициите на Кралството на проксивоенния и външнополитически фронт срещу Техеран, който въпреки годините на санкции удържа и увеличи влиянието си в конфликтната регионална среда. Изглежда Саудитска Арабия вече все по-малко гледа на малката средиземноморска държава като на фигура от централно значение в тази сложна геополитическа игра на шах.

Саад Харири навременно усети новия ракурс на Рияд и сключи прагматична сделка с Аун, Хизбула и шиитската партия Амал, за да получи премиерския пост. Днес предизвикателствата пред Ливан варират от обезпечаване на основни комунални услуги и справяне с високата безработица до подложената на напрежение социална система в резултат на наплива на над един милион сирийски бежанци. След като получи мандата от Аун за съставяне на кабинет  в началото на ноемрви Харири заяви, че ще предпази страната си от „горящите огньове” около нея. Единствено времето ще покаже доколко успешно ще се справи. Сигурното е, че дългогодишната партия шах на Техеран и Рияд продължава и чрез сближаването на Харири с Хизбула, Кралството изглежда губи един офицер.

Продължи да четеш

Залезът на Харири и новата посока на Рияд... Никъде по света сриването на цената на петрола нямаше по-разнородни икономически  проявления от тези в шестте петролни монархии от Съвета за сътру...
„Ню Йорк таймс“: Бежанската криза може... Един от днешните анализи на авторитетния американски всекидневник " Ню Йорк таймс" е посветен на апокалиптичната бежанска криза, която опасно дестаб...
Таджикистан забрани на имамите да проповядват... chidioc / Pixabay Вчера Дирекцията по вероизповеданията на Таджикистан е издала заповед всички имами, завършили в чуждестранни учебни заведения и ...
Националистите на Балканите се възползват от катал... HypnoArt / Pixabay   Катарина Субашич от АФП -  Сепаратистките стремежи в Каталуния засилиха гласовете на националистите на Балканите, ...
Провалът на турските служби в Сюлеймание... MichaelGaida / Pixabay   Вероятно информацията на сирийския активист и политик от кюрдски произход, живеещ в Афрен Ризан Худу ще се окаже ...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

Генади Петров изучава Международни икономически отношения в Jönköping International Business School, Швеция. Фокусиран е върху върху проблемите на развиващия се свят и по-точно икономическата история, която разглежда развитието или регреса на малките страни в исторически динамичната международна обстановка. За контакт: genadi.petrov@foreigninsider.com

Privacy Preference Center

Close your account?

Your account will be closed and all data will be permanently deleted and cannot be recovered. Are you sure?