Loading...
You are here:  Home  >  Стратегически битки  >  Current Article

Новата война на Ердоган

oт   /  септември 9, 2016  /  Коментарите са изключени за Новата война на Ердоган

    Print       Email

 

Две седмици след започването на военното нахлуване на Турция на сирийска територия „Ефратски щит” се очертаха параметрите на военните действия и политическите последствия. Анкара стана незаобиколим фактор в бъдещото политическо решение за Сирия. До този момент самата операция е обхванала 700 квадратни км и 72 населени места.

Според военни експерти тя се реализира съгласно следните четири тактически действия: прочистване, налагане на пълен контрол върху територията, разчистване на остатъците от ИДИЛ и от прокюрдските милиции Части за народен контрол (ЧНК) и покана за доброволно завръщане на бежанците по родните им места.

В плановете на Анкара са очертаването на „зона за сигурност”, която обхваща около 4 000 квадратни километра. Тя е профилирана между пограничните градове Азаз и Джараблус, но обхваща и Баб (последният голям бастион на ИДИЛ в региона) и наскоро превзетия от кюрдите град Минбадж.

На този етап турската армия е изпратила диспозитив от няколко стотици войници от специалните части и няколко десетки танкове. Интересното е, че тези действия на турската армия са, подпомогнати от повече от 3 000 бойци на различни сирийски бунтовнически групировки. Някои от тях са прехвърлени в региона от контролираната от бунтовниците провинция Едлиб през турска територия. Последният значим отряд е такъв от около добре тренирани около 1 000 бойци на „Ахрар аш шам” и такива дошли от северните части на провинция Алепо. Чрез тяхната голяма боеспособност военни експерти обясняват успехите на операцията до този момент.

 

„Зоната за сигурност” е турска аспирация още от 2012 г. Тогавашният външен министър Ахмед Давудоглу изкара цели 20 дни във Вашингтон, за да убеди американския президент в подкрепа. До този момент САЩ официално отхвърлят идеята. Основни нейни привърженици бяха също така Саудитска Арабия и Франция.

Тогава идеята беше да се наложи зона, забранена за полети, чрез която да започне процеса на свалянето на режима на Асад по подобие на събитията в Ирак през 1992-1993 г. Сега обстоятелствата са други и мотивите на Турция получиха друг характер. След като ЧНЗ се превърнаха основния военен съюзник на САЩ в битката срещу ИДИЛ и завоюваха значителни територии в Северна Сирия, „зоната за сигурност” от външнополитически се превърна във вътрешно политически инструмент и част от националната сигурност за Анкара.

„Ефратски щит” трябва да спре процеса на обособяването на кюрдската автономия в непосредствена близост до турско-сирийската граница.

Кюрдите лансираха виждането, че ще свържат трите кантона Хасаке, Кобане и Афрейн, които били изкуствени разделени от процеса на декюрдизация, наложен от баасисткия режим в Дамаск през последните десетилетия. Тяхната теза е, че местните кюрди са били насилствени изселвани от домовете им и на тяхно место са били заселвани араби и туркмени. Кюрдските експерти посочват и прокюрдския бунт през 2004 г. като кулминация на сегрегационната политика на Дамаск срещу етноса.

Според партията Демократичен съюз, политическото крило на ЧНЗ, чрез изграждането на областта Рожава се възстановява историческа справедливост. Ако се направи анализ на тактическите планове на турската армия, в които се очертават два основни лъча, ще се види, че реално Анкара цели разделянето на трите цитирани кюрдски бастиона. Предложението на Турция за участие на нейни командоси в освобождаването на Ракка от терористите от ИДИЛ е практически изпълнението на замисъла за отделянето на Кобани от Хасаке.

Въпреки призивите на Джо Байден, кюрдите останаха в Манбидж, а според някои експерти дори тяхната, приблизително 35 000, армия там се е укрепила. Не е ясно дали численото им надмощие над турската и бунтовническата армия или появилите се (но непотвърдени) съобщения за дислоцирането на американски командоси между двете вражески армии, е преустановило придвижването на турските части към кюрдските позиции. Наблюдатели предположиха, че първият ефект от „Ефратски щит” е преустановяването на работата по изработването на конституция на Рожава. Днес обаче председателката на Учредителния комитет на федерацията на Рожава Хадаия Юсуф заяви, че през идния месец октомври се очаква основната норма да бъде приета, въпреки „турската агресия”.

Русия изрази дълбока загриженост за турското нахлуване на сирийска територия. В същото време договорките между Путин и Ердоган неутрализират всякаква руска военна реакция спрямо „Ефратски щит”. Не толкова американската словесна обструкция, колкото предполагаемия руски въздушен чадър, беше основната пречка пред турската военна интервенция. Очертават се няколко причини за подобно поведение. На първо място, Русия очаква постепенно оттегляне на турската подкрепа за бунтовниците в Алепо, което не е по вкуса на Саудитска Арабия. Става въпрос за сделка Алепо срещу кюрдите. Пряка последица е фактът, че сирийската армия отново наложи обсадата на Източен Алепо, контролиран от бунтовниците. На второ място, тясното военно сътрудничество между САЩ и кюрдите предизвиква известна ревност, което засилва чувството в Москва, че ЧНЗ са „чужд, американски продукт”.

В най-деликатна ситуация се намира американската страна. Дори и да е имало за известно време командоси, рамо до рамо с кюрдите от ЧНЗ на западния бряг на река Ефрат, то полеви източници съобщават, че те вече са дислоцирани в селището Малиха, в пустинен регион около Хасаке с цел подготовка за атака на град Маадан, в югоизточната част на провинция Ракка. Това означава, че в скорошните планове на американското командване е отрязването на пътя между сирийската столица на „халифата” Ракка и град Дейрезор, един от останалите бастиони на ИДИЛ в Източна Сирия. Прави впечатление, че плановете за подход към Ракка приличат на тези, които се провалиха преди няколко месеца с т.нар.

Нова сирийска армия. Става въпрос за бойци, рекрутирани от сирийските бежански лагери в Йордания, които се опитаха от юг да превземат КПП – Танаф на сирийско-иракската граница. Идеята на Вашингтон е атакуващите сухопътни части срещу Ракка да са формирани от араби, а не от кюрди. Още повече, че последните изразиха позиция, че след „Ефратски щит” в плановете им не влиза атака срещу Ракка. Вашингтон планира да се опре на милиция, наречена „Сирийски елитни части”, която е в съюзни отношения с ЧНЗ, но не са част от нея. Преди повече от половин година тя се появи изненадващо, след като ЧНЗ им предадоха управлението на въпросното селище Малиха. Очевидно става въпрос за прокюрдска сателитна милиция, формирана от араби.

Анкара обаче не стои със скръстени ръце. Преди седмица се появиха две нови милиции – „Аджнад Хасаке” и „Сарая ал кадисия”, рекрутирани от арабското население на Хасаке. Техни представители обявиха, че тяхната цел е да се борят срещу ЧНЗ и срещу създаването Рожава. Изказването на говорителя на „Аджнад Хасаке” Махмуд ал Мади, че членовете на военното формирование са наследници на изселени от Хасаке и са принудени да живеят в провинция Едлеб, говори че корените на турско-кюрдската битка в Северна Сирия се намират далеч преди момента на осъществяването на операцията „Ефратски щит”. Промяната на демографския профил на отделните региони таи в себе си насилието на етно-конфесионалното прочистване, осъществявано в региона още от времето на Османската империя.

Близкоизточен експерт сполучливо сравнява с това, че в момента в Северна Сирия Турция се опитва да противопостави на формиращия се „кюрдски кантон” „ислямистки кантон”, имайки предвид провинция Едлиб. Наблюдавайки промяната на демографския облик на самата Ракка (през 2004 г. е 220 000, сред които и християнско малцинство, а с течение на времето достига до 800 000 души) можем да добавим и столицата на ИДИЛ като част от „ислямисткия кантон”. Всичко това показва, че в обозримо бъдеще много трудно всички ангажирани регионални и международни фактори ще намерят стабилна формула за политическа стабилност в Сирия. Нещо повече, както отбелязва колумнист от вестник „Хюриет” за Турция проблемът с Гюлен е временен, а с кюрдите – вечен.

Продължи да четеш

Извънреден анализ: Кюрдите превзеха Тел Рифаат, са... Частите за народна защита (ЧНЗ), военното крило на партия Демократичен съюз, оглавена от Салих Муслим превзеха 20 000 хилядния сирийски град Тел Р...
Армия за хомосексуално въстание срещу ИДИЛ?... Надписът под снимката, която вероятно е направена в Ракка гласи: "Хомосексуалисти, смачкващи халифата". Директорът на медийния център на прокюрдскит...
Тайните явни знаци на Ердоган...   niekverlaan / Pixabay   Турският президент Реджеп Ердоган реализира два мега проекта (единият граждански, а другият военен), при...
Тайните игри на Ердоган Alexis / Pixabay   Още незасъхнало мастилото на сключеното споразумение с Израел, близкоизточни източници информират, че турският президен...
Русия подкрепя кюрдската „буферна“ дър... Снимка: ErikaWittlieb / Pixabay   Само няколко дни след като нареди изтеглянето на руските сили от Сирия, президентът на Русия Владимир Пу...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.