Loading...
You are here:  Home  >  Зад сцената на политиката  >  Current Article

Кюрдите: Прелъстени и изоставени

oт   /  август 30, 2016  /  Коментарите са изключени за Кюрдите: Прелъстени и изоставени

    Print       Email
Жени-войници от "Частите за народна защита" на пост във военния лагер "Рас ал-Айн", по времето, в което бяха подкрепяни от САЩ. Снимка: "Ройтерс"

Жени-войници от „Частите за народна защита“ на пост във военния лагер „Рас ал-Айн“, по времето, в което бяха подкрепяни от САЩ. Снимка: „Ройтерс“

 

Изграждането на „зона за сигурност“ в Северна Сирия започна след нахлуването на 24.08.2016 г. на части на турската армия в сирийския град Джараблус. Желаната от бившия външен министър Ахмед Давудоглу още през 2012 г. зона „свободна от терористи“ започна да придобива очертания. Всъщност зад нея ясно прозира турско-сирийска сделка, зад нея – турско-руското сближаване, а още по-назад – официално американско съгласие и… военна обструкция.

Конструкцията за получаване на международна легитимност бе толкова сложно постигната, че прилича на една огромна кула от кибритени клечки, които всеки момент могат да се разпадат. Анкара нахлу на чужда територия, след „изтъкаването“ на подкрепата от всички възможни фактори, международни и регионални. Едва три дни по-късно Сирия депозира жалба в Съвета за сигурност на ООН и пред генералния секретар на ООН, по силата на която осъди „турско ердоганисткото нахлуване“. Експерти са на мнение, че Москва е посъветвала да не бърза, но очевидно силното обществено мнение е притиснало правителството в Дамаск да стигне до нормалната реакция в такива случаи.

Анкара контраатакува, отвръщайки, че всички заинтересовани страни са били уведомени, в това число и президента Асад. Практически, така се разкриха официално контактите между Дамаск и Анкара.

В основата на операцията „Ефратски щит“ стои тристранна среща на представители на военните разузнавания на Сирия и Ирак, както и на делегация на МИТ, оглавявана лично от нейния директор Хакан Фидан, в Багдад седмица преди самите военни действия. На нея турската страна е поискала сведения за седем турски офицера, обявени от февруари 2016 г. в неизвестност, участвали в битката при Алепо. Не е тайна, че турски специални части участват пряко в бойните действия в провинциите Алепо, Едлиб и Латакия. Има убити, без обаче турската страна официално да е признала за това. В Багдад сирийската страна е предоставила документи на турците, които доказвали, че четирима са пленени от сирийското разузнаване, а за останалите няма данни.

Двете страни са изразили съгласие, че сделката между тях е сключена принципно, като остават да бъдат изяснени детайлите. В тази връзка следващата неделя ще бъде проведена среща в Дамаск в четиристранен формат, като към тях ще се присъединят и представители на иранските служби. В преговорите е включена индиректно и руската страна. Очаква се на 3 септември в Москва да бъде директорът на сирийските служби и председател на Съвета за национална сигурност, генерал Али Мамлук, за да информира за постигнатите резултати.

Турската страна се е ангажирала отделно да изпрати свои представители в Москва със същата цел.

Принципното постигнато съгласие е Дамаск, който обяви по време на сблъсъците в Хасаке с прокюрдските Части за народна защита (ЧНЗ) за крило на забранената Кюрдска работническа партия, да декларира всички кюрдски въоръжени отряди за терористични и да спре въоръжаването и подкрепата на две, близки до сирийското правителство, кюрдски милиции.

Последните действат в района на кюрдския кантон Афрейн, който се намира на западния бряг на река Ефрат. Срещу това, турското правителство се е ангажирало да спре въоръжаването и подкрепата на бунтовническите милиции, които се бият срещу правителствените войски на територията на втория по големина град в Сирия – Алепо. Освен това Дамаск и Анкара ще селекционират терористичните организации, съгласно руските критерии, след като Йордания не успя да го направи, въпреки взетите на международно равнище решения.

Турската страна се е съгласила още да изработи инструменти за наблюдение и контрол на КПП-тата на турско-сирийската граница с оглед реализацията на дълго исканото преустановяване на трафик на джихадисти и оръжие към Сирия. Става въпрос за приемането посочените погранични пунктове на групи от руски офицери, които ще наблюдават движението в двете посоки.

Сърцевината на споразумението е Дамаск да се придържа към договора от Адана от 1998 г., съгласно който Сирия не може да се превърне в територия, от която се осъществяват терористични нападения срещу Турция. В нея ясно се визира действията на ПКК. По силата на този текст Асад – баща прогони Абдула Йоджалан от Дамаск, който една година по-късно беше заловен в Кения. В същото време, Турция се отказва от своите експанзионистични претенции спрямо Халеб. Всъщност, Турция направи плаха крачка напред към разделянето на сирийските бунтовници на „умерени“ и „ислямисти“.

За да получи подкрепата на САЩ за операцията в Джараблус, Турция е предала списък от 2 000 имена на бойци от бунтовническите милиции на американската страна, от които тя е одобрила 1 500 души. Всъщност турските служби са въвели ясна разделителна линия между милиции, които директно командва като туркменските отряд „Мурад IV“ и „Султан Селим“, „Мехмед Завоевателят“, както и 14-та бригада, милицията „Остаким кама амарат“ и части от мощната милиция „Ахрар аш шам“, „Сирийската бригада“ и други и такива, с които координира само действията си. В последната категория влизат Фатах аш Шам“ (бившата „Ал Нусра“), Туркестанска ислямска партия (съставена предимно от китайските уюгури), Армията на муджахидините и други.

Тези турски действия предизвикват ответната реакция в лагера, ръководен от САЩ. На първо място, Катар активно се стреми да реализира сливането на всички бунтовнически отряди, за да не могат те да бъдат селекционирани на „умерени“ и ислямистки“. С тази цел, преди около един месец фронтът „Ал Нусра“ промени и името си. На нейното ръководство е било обещано да получат значителна част от ръководните длъжности в бъдещата многобройна бунтовническа армия. Поради тази причина редица полеви командири от автентичната Ал Кайда, резидиращи в района на афганистанско-иранската граница бързо бяха дислоцирани в провинция Едлеб в Сирия. Даденият срок да реализирането на една огромна бунтовническа армия е бил денят, в който са осъществени първите турско-сирийски контакти в Багдад.

Замисълът се е провалил и експерти считат, че това едва ли ще стане, тъй като различията са не само идеологически, но най-вече персонални. Освен това само около 15 бунтовнически милиции са в американската програма за подкрепа, докато по-големите като „Фатах аш шам“, „Ахрар аш шам“ „Джейш ал аслам“ и други – не.

Все пак основният отсъстващ играч остават САЩ. Официално те обявиха, че турско-кюрдските сблъсъци са недопустими в райони, в които ИДИЛ отсъстват. Вашингтон подкрепи операцията в Джараблус, като вицепрезидентът Байдън директно призова ЧНЗ да се завърнат на източния бряг на река Ефрат. В деня на самата операция американското командване нареди на своите съветници да се завърнат в базата си в Рамлан на източния бряг на река Ефрат. Прекъснаха снабдяването на кюрдите с муниции и разузнавателна информация. ЧНЗ им отвърнаха като изградиха подвижни ККП-та към базата Рамлан и същия ден ежедневните доставки на храна за американските военнослужещи бяха прекъснати.

Три дни по-късно обаче, ситуацията се промени. Очевидно във Вашингтон прецениха, че турско-руското сближаване е достигнало твърде на далеч. Американската страна преустанови предоставянето на турската страна на разузнавателна информация за бойните действия в цяла Сирия, американската авиация прекрати подкрепата за турската сухопътна офанзива в Западна Сирия и по-специално в Джараблус и Минбадж, превзет от кюрдите.

Това е станало въпреки обещанията на вицепрезидентът Байдън за пълна подкрепа на турската военна офанзива. Преобладава мнението, че кюрдите са осъзнали своята грешка с атаката на сирийските правителствени войски в Хасаке, но вече е станало твърде късно, за да се върнат назад. Все пак турската офанзива в Северна Сирия е в самото си начало. Анкара заяви, че планира участието на 15 000 турски военнослужещи в региона.

Операцията „Ефратски щит“ е чувствително по-малка по размер в сравнение, с тази в Северен Кипър през 1974 г. (40 000 войника). Освен това обстоятелствата в двата театъра на бойните действия с турско участие, са коренно различни. Мнозинството наблюдатели са на мнение, че турско-кюрдската война в Сирия едва сега започва. В този дух са изказванията на всички кюрдски представители.

Вашето мнение:

Продължи да четеш

Майкъл Флин – генералът, който седеше на мас... Пътят на бившия директор на военното разузнаване на САЩ от чест гост в предаванията на RT до поста Съветник по национална сигурност на Доналд Тръм...
Колко близо са кюрдите до своя държава?... „Халифатът“ на Абу Бакър ал Багдади е в сериозно отстъпление. Той загуби значителна част от контролираните от него територии в Сирия и Ирак. Ако п...
Специален анализ: Защо кюрдите и Израел не се радв... Графика: Unsplash / Pixabay   Сирийският сайт „Ад дурар аш шамия”, близък до бунтовниците, споделя информация, получена от достоверни кюрд...
Тайните игри на Ердоган Alexis / Pixabay   Още незасъхнало мастилото на сключеното споразумение с Израел, близкоизточни източници информират, че турският президен...
За първи път в ЕС: Прага призна сирийските кюрди... Графика: Fardin / Pixabay   В началото на седмицата се състоя официалното откриване на представителството на партията Демократичен съюз, о...
    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.