Loading...
You are here:  Home  >  Зад сцената на политиката  >  Current Article

Специален анализ: Завръщането на генерал Громов и хаоса около Сирия

oт   /  август 18, 2016  /  Коментарите са изключени за Специален анализ: Завръщането на генерал Громов и хаоса около Сирия

    Print       Email

Снимка: WikiImages / Pixabay

 

Използването на стратегическите бомбардировачи Ту-22М3, излитащи от авиобазата Хамадан в Иран, вместо от Южна Русия, е част от нова стратегия на Русия за бойните действия в Сирия и в частност, за военните действия във втория по големина град Алепо. Очевидно Москва няма намерение да се съобразява с възраженията на САЩ (че по този начин се нарушава резолюция 2231 на СС на ООН) и на ирански депутат (че така се нарушава конституцията на страната).

Нещо повече, присъствието на такива руски въоръжения в Иран, целящи удари по цели в най-важната битка в момента в Сирия означава, че на този етап не съществуват никакви стратегически споразумения със САЩ, Турция или Саудитска Арабия. Те опровергават каквито и да е позитивни сигнали, излъчвани от дипломатите на тези държави.

 

На последното заседание на Съвета за национална сигурност президентът Путин е отбелязал, че сирийската армия е твърде бавна и не успява да координира своите действия с руските въздушни удари. За тази цел е дадена зелена светлина за прехвърлянето в Сирия на контингент от 2 000 руски доброволци, първите от които вече са пристигнали в Тартус.

Според арабски източник командването на този специфичен контингент, от чиито редове са дадени вече десетки убити, е предоставено на о.р. генерал Борис Громов. Последният е  известен с това, че през 1989 г. изведе съветските войски от Афганистан.

Министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу е поискал отсрочка до 15 септември да бъде „затворена пролуката, направена от бунтовниците” в обсадата на Алепо. Поради тази причина ударите на руската авиация са насочени именно срещу бунтовниците. Чрез тях Москва се опитва да елиминира тактическото полево ръководство на Турция и Саудитска Арабия. Според местни източници при последните удари на руската авиация са били убити двама саудитски и един пакистански офицер.

Новата руска тактика е изненадала и за турската страна. Руско-турските срещи на високо и на експертно равнище не са дали практически никакъв резултат за Сирия. Отговорът на въпроса дали Москва е закрила представителство на сирийската прокюрдска партия Демократичен съюз (ПДС) го дава в свое интервю нейният лидер Салех Муслим, който е отрицателен.

В същото време, искането на руската страна Турция да затвори границата със Сирия за бойци и оръжие, го дават местни източници. Той също е отрицателен. Нещата практически продължават по същия начин. Експерти добавят, че срещата Путин – Ердоган има за цел да върне положението между двете страни в състоянието от преди 24 октомври 2015 г., когато беше свален руския самолет. Преди този период, двете страни отстояваха коренно противоположни интереси в Сирия, но поддържаха добри икономически отношения.

Радикализирането на турската външна политика след опита за преврат на 15 юли прие и своите измерения спрямо Сирия. Две седмици след тази дата външният министър Чувушоглу е събрал при себе си лидерите на сирийската опозиция и им е дал нареждане да започнат офанзива в Алепо. Преди опита за преврат имаше сигнали за осъществяването на задкулисни контакти между Дамаск и Анкара на антикюрдска основа. Като евентуалния резултат от въпросното сътрудничество е убийството в началото на юли 2016 г. в сирийския град Камишли на третия човек в йерархията на ПКК, сириеца Бахор Ердал.

Той е създател на продължилата 9 месеца практика на управление на регионалните комитети в турските градове с доминиращо кюрдско население в Югоизточна Турция. За тяхното ликвидиране турската армия използва танкове и артилерия. Сега турският премиер Бинали Ялдъръм потвърди, че не вижда Сирия с Асад, декларирайки необходимостта от териториалната цялост на страната (антикюрдско послание) и нейното антиконфесионално управление (анти-Асад послание).

Запознати твърдят, че руската страна е стимулирана да активизира действията в Сирия в очакване на новата американска администрация, която едва ли ще бъде толкова сговорчива, като тази на Барак Обама. Според израелски източници първото различие между Москва и Вашингтон (най-вероятно управляван от Хилъри Клинтън) ще бъде именно за Сирия.

В Тел Авив вече заявиха, че са обезпокоени от изключителното тясно военно сътрудничество между Русия и Иран, което, след използването на авиобазата в Хамадан, може да прерасне и в координацията на действия извън сирийските национални граници.

Експерти са на мнение, че Вашингтон и Москва са изготвили дългосрочни стратегии в очакването на новия стопанин на Белия дом. Русия иска да бъде с по-добри позиции на терен, след появата на новия американски президент. Паралелно с това САЩ залагат на т.нар. Vetted Syrian Opposition (VSO). Става въпрос за онези бунтовници, чиято „селекция е предимно въз основа на лични качества, военен опит и сцепление на отделните отряди и които са способни да постигнат своята легитимност чрез победа на ИДИЛ на терен”.

FaceMaceЗа 2017 г. сумата отделена за тях е в размер от 250 млн. долара. Основната финансова тежест е на Саудитска Арабия и Катар, а тренировъчната и логистичната подкрепа е на Турция и Йордания. Техният приблизителен брой е около 40. Основните са „Нова сирийска армия”, движението „Нуредин Занки”, отрядът „Султан Мурад” (за който, нашите медии отбелязаха снабдяването с български муниции), отряд 99, бригада 51, бригада „Хамза”, бригада „Моатасим”, бригада „Султан Мехмед Завоевателят”, Северният отряд, както и отделни части от двете най-големи бунтовническите милиции, възприемани от Москва като терористични, „Ахрар аш шам” и „Джейш ал ислам”.

Въпреки че САЩ деидеологизираха подхода на селекцията на въпросните бунтовнически милиции, прави впечатление, че акцентът е поставен върху тези, създадени от отцепници от сирийската армия и такива, които изповядват идеологията на „Мюсюлманските братя”. Отношението към последните коренно отличава Русия и САЩ. „Мюсюлманските братя” са включени в списъка на терористичните организации на Москва, докато за Вашингтон те не са терористи. Страните-членки в антитерористичната коалиция също имат своята роля в снабдяването с оръжие, логистиката и подготовка в зависимост от ролята, която дадената държава изпълнява в програмата.

Кюрдските милиции „Части за народна защита”, военното крило на ПДС, имат друг статут. Те са включени в програми на Пентагона и не участват в предходната. Сътрудничеството на САЩ с кюрдите против ИДИЛ е една от причините за недоволството на Анкара от Вашинтгон. В същото време тя е силен инструмент за натиск върху Турция да не напуска НАТО и да продължи сътрудничеството със Запада. Както отбелязват близкоизточни коментатори опитът за преврат в Турция предизвика огромни сътресения. Има антидемократични промени във вътрешната и радикални моменти във външната политика. Но това събитие не е равностойно на ислямската революция през 1979 г. в Иран.

Според близкоизточни анализатори няма промяна в ценностната система и преминаването на Турция към руско-иранско-сирийско-Хизбула съюз е фикция. Преди 15 юли 2016 г. Ердоган беше част от движението „Мюсюлмански братя”. След тази дата той продължава да бъде, но вече в силно радикализирана форма. Въпросът е до къде може да стигне, така че да остане формален съюзник на Запада и член на НАТО.

Турският колумнист Синан Бейкет от вестник „Хюриет” поставя акцент върху факта, че сега „паралелната структура” на Гюлен е основната мишена на правителството. В същото време „паралелните общности” на кюрдите имат много по-голям потенциал, тъй като могат да откъснат територии от самата държава, докато общността на Гюлен не може. Ердоган и Гюлен са част от едно тяло. Анализаторът от Algemeiner Бен Коен сполучливо оприличава техните взаимоотношения, както тези между Сталин и Троцки. Всяко по-рязко сближаване на Анкара към Москва, ще предизвика пропорционално действие на Вашингтон към кюрдите, което е в много по-голям ущърб на Анкара.

Ердоган отлично знае, че на този етап Вашингтон е гарантът, че независим Кюрдистан няма да получи статут на международно призната държава в Съвета за сигурност на ООН. От него зависи дали военното сътрудничество с кюрдите ще прерасне в политическо, както го желаят те. Особено сега, когато президентът на иракски Кюрдистан Месауд Барзани отново започна да говори за необходимостта от отделяне от иракската държава.

 

Продължи да четеш

Майкъл Флин – генералът, който седеше на мас... Пътят на бившия директор на военното разузнаване на САЩ от чест гост в предаванията на RT до поста Съветник по национална сигурност на Доналд Тръм...
Специален анализ: Русия и САЩ решиха съдбата на Ба... Alexis / Pixabay   Два отделни източника, отстояващи различни гледни точки, дават сходна информация за ключово предстоящо събитие в Сирия....
Руският представител в ООН: Сегашното напрежение м... Evgeny / Pixabay   Руският посланик в ООН Виталий Чуркин каза, че сегашното напрежение между Русия и САЩ е може би най-силното от 1973 г. ...
Какво се крие зад касапницата в Алепо?... ThePixelman / Pixabay   Според опозиционни източници по време на 8-дневното провалено примирие в Сирия на летище Дамаск с транспортните са...
Кюрдите: Прелъстени и изоставени... Жени-войници от "Частите за народна защита" на пост във военния лагер "Рас ал-Айн", по времето, в което бяха подкрепяни от САЩ. Снимка: "Ройтерс" ...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.