Loading...
You are here:  Home  >  Зад сцената на политиката  >  Current Article

Новият поглед на Русия към Арктика

oт   /  август 4, 2016  /  Коментарите са изключени за Новият поглед на Русия към Арктика

    Print       Email

kurtdeiner / Pixabay

 

Виктор Литовкин, военен наблюдател на ТАСС, за в.“Известия“

Неотдавнашната информация в „Известия“, че руските военни планират да строят бойни кораби от ледови клас, способни да носят артилерийско и ракетно въоръжение за целогодишни действия във високите ширини, напомни за други мащабни начинания на Министерството на отбраната, създаващо голяма арктическа дъга в източната част от страната и в родното Заполярие.

От Курилските острови покрай Камчатка до Уелен и нос Шмид в Чукотка, после нататък в западна посока, по Северния морски път, идват остров Врангел, архипелагът Новосибирски острови, Нова земя и Франц-Йосифова земя с острова Земя на Александра. И в края на дъгата – полуостров Рибачий до границата с Норвегия на Колски полуостров.

Из всички тези територии днес кипи усилен труд. По думите на министъра на отбраната Сергей Шойгу, експедиции на Руското географско дружество и военното ведомство продължават да прочистват Арктика от всякаква техника, докарана там през дългите години борба с природата за тези  простори, а сетне оставена на произвола – от булдозери и бракувани катери до ръждясали горивни варели. Военните съобщиха за откарани вече оттам и рециклирани над 5000 такива варела и други вторични суровини; за прочистване на ширините зад полярния кръг от подобни боклуци са похарчени над 700 милиона рубли. И работата продължава.

Освен това приключва изграждането на мрежа от военни бази по всички изброени острови и архипелази, също и на целогодишно действащи летища. Едно от тях – в якутското пристанище Тикси, ще заработи догодина. А вече започна работа друго, на остров Котелний.

Какво ще представляват всички тези арктически бази, каква бойна техника и въоръжения ще бъдат разположени там и каква нужда има Русия от тях? Ще се помъчим да отговорим.

На летищата в Тикси и Анадир, в зоната на вечната замръзналост, се предвижда да бъдат разположени фронтови самолети, най-вече изтребители прехващачи МиГ-31, и да бъдат създадени условия за кацане на стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160. Такива летища се строят и на остров Котелний от архипелага Нова земя (летище Рогачево) и на остров Земя на Александра от архипелага Франц-Йосифова земя. Предвидено е Русия да модернизира и възстанови общо 9 летища в Арктика, шест от които през 2016-2017 г.

Във военните бази отвъд полярния кръг всичко е направено и се прави така, че хората да може да работят и контролират територията, въздушното пространство наоколо и Северния морски път, излизайки навън сравнително рядко, когато над жилищата им не бушуват снежни бури, за да посрещнат самолет от Голямата земя или да изпратят там с хеликоптер някой тежко болен. По-лесните операции и лечението ще бъдат поверени на военни лекари, каквито има по всички бази.

В арктическите гарнизони няма да има танкове, тежка артилерия и бойни бронирани машини. Те просто са безполезни там, не са пригодени за движение в дълбокия сняг, а не се очертават и нападателни задачи за тях. При нужда гарнизоните в отбрана – главно малки, до 150-200 души според мястото – ще викат на помощ въздушен десант. Руски военни вече организираха подобни учения на архипелазите Франц-Йосифова земя, Нова земя и Новосибирски острови. А с  другите споменати задачи местните контингенти ще трябва да се справят сами.

Защо в руска Арктика се възраждат армейските гарнизони, забравени от години?

Причините са няколко. Първо, районът на Северния Ледовит океан е съкровищница с несметни богатства. Според експертни оценки там се намират близо 30 на сто от световните запаси на горива, има и цветни метали, и редки елементи. Те имат нужда от защита.

Второ, Северният морски път е най-краткият и най-изгодният в икономически план маршрут за доставки от Азия до Европа. От Шанхай до Ротердам през Заполярието например се пътува три седмици. А през Тихия, Индийския и Атлантическия океан – пет седмици. С влак – като знаем, че вагоните трябва да се „преобуват“, за да минат от руските на европейски релси, пътуването трае малко над две седмици. Никоя влакова композиция обаче не може да вози толкова, колкото събира палубата на един контейнеровоз – към 18 000 едротонажни контейнера.

Всестранно да охранява и подсигурява това трасе, включително с бойни кораби и атомни ледоразбивачи, през руските акватории в Арктика е нещо, което носи големи стопански изгоди на Москва. Горе-долу същите, каквито получава Кайро от транзита през Суецкия канал или Панама – през Панамския. При все това основното е друго.

За Русия е крайно важно да гарантира сигурността на територията си откъм арктическата шапка на Земята. Под ледовете на Северния полюс могат да плават и плават американски атомни подводници със стратегически и крилати ракети на борда. Ескадрените миноносци тип „Арли Бърк“, какъвто е „Доналд Кук“, които редовно влизат в Черно, в Балтийско море и имат силно желание да поемат по Северния морски път, са въоръжени между другото и с крилати ракети „Томахоук“.

Единствената възможност за ракети „Томахок“ да стигнат до руските ракетни силози в Оренбургска област и в Красноярски край, както и до наземните ракетни комплекси в Урал, е да бъдат изстреляни от Арктика. Естествено руските военни ще направят  всичко необходимо, за да не предоставят на САЩ тази възможност. Точно за това са предназначени системите за ПРО и ПВО, изтребителите прехващачи по арктическите острови, постоянното патрулиране на океанските простори под ледената шапка на Земята, извършвано от руските многоцелеви атомни подводници. Те полагат по-специално всички усилия, за да не допуснат в териториалните води на Русия американски и натовски ескадрени миноносци със системи за ПРО „Иджис“ и противоракети Ес Ем-3 на борда.

Да не забравяме и другите възможности, откриващи се в Арктика.

От гледище на руските системи за стратегическо ядрено възпиране, както и на подобните системи от САЩ, трасето през Северния полюс е най-късо, най-сигурно и най-ефективно. А включването на Курилските острови и Камчатка в голямата арктическа дъга ще отвори път към решаване на тази задача и от тихоокеанските граници на Русия. Трите комплекса за брегова отбрана „Бастион“ с противокорабни ракети „Яхонт“, разположени в Южна Камчатка и на островите Матуа и Кунашир, затварят изцяло достъпа в Охотско море.

Ще стане ли Арктика нова арена на жестока конфронтация между Русия, САЩ и НАТО? Не е изключено.

Всяка от страните впрочем чудесно осъзнава каква сила има насреща, тъй че едва ли ще рискува. При все това националните интереси на Русия трябва да бъдат сигурно защитени. Колкото до арктическите богатства на шелфовете и под ледовете, ще трябва да уговорим нещата. В рамките на ООН и нейните комисии. Засега такива договорености няма; икономическите интереси на Русия в Заполярието са под охрана на армията и флота й.
–––––––––
Бел. на изданието: Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията. /БТА/

Продължи да четеш

Русия – Запада: големите газови маневри на Б... LoggaWiggler / Pixabay   Газовата война на Балканите е мълчалива, но тази борба за влияние между Русия и Запада тегне над бъдещето на този...
Майкъл Флин – генералът, който седеше на мас... Пътят на бившия директор на военното разузнаване на САЩ от чест гост в предаванията на RT до поста Съветник по национална сигурност на Доналд Тръм...
Западни топ-разузнавачи: След Алеппо следващата би... MichaelGaida / Pixabay   През последните четири дни се проведоха множество срещи, в различни формати, на които се обсъждаше ситуацията в С...
Политиката се променя, тръбопроводите остават... klassensprecher930 / Pixabay   На 10 октомври в Истанбул бе подписано споразумение за строителството на трети тръбопровод, по който ще се ...
Кюрдите: Прелъстени и изоставени... Жени-войници от "Частите за народна защита" на пост във военния лагер "Рас ал-Айн", по времето, в което бяха подкрепяни от САЩ. Снимка: "Ройтерс" ...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

"Форин Инсайдър" обединява хора от дипломатическите, журналистическите и академичните среди. Ние сме профилирани в анализ на тероризма, политиката, дипломацията и заплахите в Източна Европа. Пишем и разказваме на популярен език и следим събития и процеси, които скоро се превръщат в новини.