Loading...
You are here:  Home  >  Зад сцената на политиката  >  Current Article

Сблъсъкът между Ердоган и неговия съперник Гюлен

oт   /  юли 23, 2016  /  Коментарите са изключени за Сблъсъкът между Ердоган и неговия съперник Гюлен

    Print       Email

ErdGul

Шабтай Голд, ДПА

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган някога смяташе Фетхуллах Гюлен за съюзник в усилията да затвърди властта си, след това – за съперник, а сега – за смъртен враг, подтикнал военен преврат, за да го измести от властта. Гюлен, ислямистки проповедник, е в доброволно изгнание в САЩ от 1999 г. Той основа свое движение, известно като Хизмет /Служба/, през 70-те години и оттогава привлече милиони последователи.

Благотворителни фондации, училища и други организации в САЩ, Турция, Азия и Африка се присъединиха към него. Някои от чартърните училища /частни училища, финансирани частично от държавата/ в САЩ станаха обект на проверки от правоохранителните органи.

Гюлен подкрепи Ердогановата ислямоконсервативна Партия на справедливостта и развитието (ПСР) при идването й на власт в началото на миналото десетилетие. Проповедникът винаги е насърчавал своите последователи да получат добро образование, което ще ги направи годни да помагат на новото правителство.

Членове на групата станаха ключови държавни служители и се включиха в редиците на полицията и правосъдието. Някои отидоха и в армията. Други отвориха банки, компании и медийни организации.

Като съюзници двамата се опитаха да премахнат следите от стария контрол на армията върху държавните институции. Стотици бяха изправени на съд по делото Ергенекон, започнато през 2007 г., макар че почти всички след това бяха освободени, а много от доказателствата се оказаха изфабрикувани.

Противоречията между двамата започнаха да се задълбочават през последните години. Истинските причини така и не се разбраха. Сблъсъкът стана явен в края на 2013 г., когато прокурорите започнаха разследвания за корупция срещу правителството, които Ердоган издържа, но обвини гюленистите за разследванията и публикуването на записи от телефонни разговори, говорещи за корупция на високопоставени държавни служители.

Оттогава Турция нарича движението на Гюлен терористична организация даже и преди последния опит за преврат. Хиляди предполагаеми гюленисти бяха арестувани, отстранени от държавна служба или преместени на нови постове в държавните институции, за да се намали влиянието им.

Но какво предизвика противоречията?       

Ердоган и Гюлен спореха за външната политика, включително за Сирия и Израел, и по вътрешни въпроси като кюрдския проблем, включително за опита за мирен процес между държавата и въоръжената Кюрдска работническа партия (ПКК).

Има признаци също, че Ердоган е бил разстроен от арестите на високопоставени личности по делото Ергенекон и дори открито е защитил генерал, който бил задържан.

„Не става дума само за две его, а за сблъсък на две его, които имат различни виждания за страната, и при това и двамата са лидери на ислямистки движения. От 2013 г. те вече не можеха да работят заедно. Турция не е достатъчно голяма за двамата“, казва Илхан Танър, турски анализатор от Вашингтон.

Остава загадка и защо Гюлен остана в Пенсилвания след идването на власт на ПСР през 2002 г. и особено след 2007 г., когато партията пое не само правителството, но и президентството, вземайки връх над армията, която дълго време влияеше на политиката.

„Той казва, че остава в Америка по здравословни причини. Не разбирам защо не дойде след 2010 или 2011 г., когато Ердоган пое здраво контрола и спечели изборите със значителен превес. Очевидно не е бил сигурен за безопасността си“, казва Танър.

САЩ поиска Турция да представи солидни доказателства за връзката на самия Гюлен със заговора за преврат. Анализаторите смятат, че гюленистите може наистина да са били замесени в опита, но заедно с тях вероятно е имало и други.

Дали проповедникът е знаел нещо, остава да бъде доказано. Той категорично отхвърля обвиненията.
/БТА/

RelatedPost

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

"Форин Инсайдър" обединява хора от дипломатическите, журналистическите и академичните среди. Ние сме профилирани в анализ на тероризма, политиката, дипломацията и заплахите в Източна Европа. Пишем и разказваме на популярен език и следим събития и процеси, които скоро се превръщат в новини.