Loading...
You are here:  Home  >  Зад сцената на политиката  >  Current Article

Специален анализ: Руска конституция за Сирия

oт   /  май 25, 2016  /  Коментарите са изключени за Специален анализ: Руска конституция за Сирия

    Print       Email

Chickenonline / Pixabay

 

Изработването на проект за нов основен закон на Сирия от руски експерти доказва тезата, че тази арабска държава е категорично в т.нар. руска зона на влияние. Политическите събития от 2003 г. по отношение на Ирак, когато САЩ изработиха сегашната конституция на страната се повтарят, но в руско-сирийски вариант.

С нейното приемане през август 2016 г. трябва да започне т.нар. политически преход, за който вече, макар и формално даде съгласие и Иран. Най-общо казано, с новия закон държавата ще се нарича Република Сирия като отпада думата „арабска”. Огромната част от правомощията на президента се прехвърлят към министър-председателя, а новосъздадената нова законодателна камара т.нар. „асоциация на регионите” (АР) ще реализира принципа на „разширена децентрализация”. Възможно е неотдавнашната серия от атентати в градовете Тартус и Джебле, както и отхвърлянето на примирието от 35 отряда на Сирийската свободна армия (ССА), да е свързано в някаква степен с появата на този нов основен закон.

Редица експерти считат, че нападенията на ИДИЛ в т.нар. „полезна” (средиземноморска) Сирия е всъщност послание към Русия, която предложи рамката на бъдещата сирийска държава. Очевидна е подкрепата на Вашингтон за този акт, тъй като негов представител разкритикува представителите на ССА за отхвърлянето на примирието.

В проекта се премахва член 3-ти на сегашната конституция, приета през 2012 г. В него се изисква вероизповеданието на президента да е ислямско и се налага източник на националното законодателство да е шериатът. В отделен текст се казва, че кюрдските културни автономни институции използват кюрдския език, наравно с арабския. Освен това, всеки регион, може да въведе използването на друг език, наред с официалния арабски, ако това стане след допитване до населението.

Много важна промяна в новата конституция е създаването на (АР), която си поделя законодателната дейност в бъдеща Сирия, наравно с „асоциация на народа” (АН). Последната е новото име на настоящия парламент, народното събрание, действащия понастоящем еднокамерен законодателен орган.

Според проектоконституцията АР е създаден от „местните административни органи” в сегашния им вид, но с разширени правомощия, които са призвани да следят за „разширената децентрализация” на държавата. Изглежда, че тя играе ролята на паралелна законодателна камара, тъй като избира министър-председателя, изслушва президента, приема техните отчети, както и изслушва чуждите държавни глави. Клетвите, които полагат представителите на двете камари са идентични. АР има право на законодателна инициатива като предложението е депозирано пред АН. Отлагателното вето на президента се преодолява с 2/3 от общия списъчен състав на АР и АН.

АН определя членовете на конституционния съд (11 на брой, които до сега са 7 на брой и са определяни от президента) и на управителя на Националната банка. В проекта се премахва текста, изискващ половината от членовете на сирийския парламент да са представители на „работниците и селяните”, а другата половина – от останалите социални групи.

Президентът няма законодателна инициатива. Премахва се изискването той да има за родители сирийски граждани по рождение, както и да е женен/омъжена за сирийски гражданин. Неговият мандат остава седемгодишен, като може да бъде подновяван само веднъж. Клетвата се полага пред АР и АН. Президентът е главнокомандващ и има право да обявява обща мобилизация и извънредно положение след съгласието на АР.

Министерски съвет е формиран на принципа на „справедливото конфесионално и етническо представителство”. За малцинствата има запазена квота. Вот на недоверие може да бъде поискан от 1/3 от АР или от АН, а той става факт, ако на съвместно заседание на двете законодателни камари гласуват повече от половината от списъчния състав. Отпада текстът от конституцията от 2012 г., който гласи, че „правителството е отговорно пред президента и последният може да даде под съд член на Министерски съвет.”

В проекта има специален текст, който забранява на представителите на въоръжените сили да се занимават с политика. Освен това се изисква всички военни действия да бъдат реализирани единствено в рамките на държавната власт, поставяйки категорична забрана за съществуването на милиции. Задължителната наборна служба отпада.

В икономическата част се поставя ясен акцент върху институционализирането на пазарната икономика. Казва се, че „икономиката на държавата се базира върху пазарните принципи, гарантирайки свободата на труда, на движението на стоки и капитали”. В конституцията от 2012 г. има текстове, които насочват към социалния и плановия характер на сирийското стопанство. Говори се за „социална справедливост”. Експерти считат, че конституционалистите на новия сирийски основен закон ясно се фокусират върху принципите на либералната икономика.

Показателна е и промяната на текста на задължителната клетва. В новата конституция тя ще звучи по следния начин: „Заклевам се да се придържам към конституцията на страната и нейните закони, да зачитам и защитавам правата и свободите на човека и гражданина, както и да защитавам националния суверенитет, независимост и териториална цялост и винаги да се държа в съответствие с интересите на народа.” До този момент тя има следния текст: „Заклевам се във великия Аллах да спазвам конституцията и законите на страната и на републиканската система, да защитавам интересите и свободите на хората, да пазя националния суверенитет, независимост и свобода, да защитавам териториалната цялост и да работя за социалната справедливост и за единството на арабската нация.” Споменаването на Аллах, „арабската нация” и „социализма” отпадат.

Очевидно е, че новата сирийска конституция е по-близо до ливанския модел, отколкото до иракския. Сирийският регионализъм (сунитски, алауитски, друзки и кюрдски), представен от АР, ще играе решаваща роля, търсейки политически баланс. Премиерът получава повече правомощия, отколкото президентът. Това се отнася най-вече до контрола на въоръжените сили и органите за сигурност. Практиката ще покаже дали, ако се приеме подобна конституционна формула, няма да се стигне до дългите ливански политически кризи, при които за дълъг период от време, не могат да бъдат избрани представители на ключови политически институции.

Продължи да четеш

Специален анализ: Русия и САЩ решиха съдбата на Ба... Alexis / Pixabay   Два отделни източника, отстояващи различни гледни точки, дават сходна информация за ключово предстоящо събитие в Сирия....
Майкъл Флин – генералът, който седеше на мас... Пътят на бившия директор на военното разузнаване на САЩ от чест гост в предаванията на RT до поста Съветник по национална сигурност на Доналд Тръм...
Кюрдите: Прелъстени и изоставени... Жени-войници от "Частите за народна защита" на пост във военния лагер "Рас ал-Айн", по времето, в което бяха подкрепяни от САЩ. Снимка: "Ройтерс" ...
Специален анализ: Завръщането на генерал Громов и ... Снимка: WikiImages / Pixabay   Използването на стратегическите бомбардировачи Ту-22М3, излитащи от авиобазата Хамадан в Иран, вместо от Юж...
Тайните игри на Ердоган Alexis / Pixabay   Още незасъхнало мастилото на сключеното споразумение с Израел, близкоизточни източници информират, че турският президен...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.

Privacy Preference Center

Close your account?

Your account will be closed and all data will be permanently deleted and cannot be recovered. Are you sure?