Loading...
You are here:  Home  >  Войни и конфликти  >  Current Article

Убийството на Захран Алуш – нова руска тактика в Сирия

oт   /  декември 26, 2015  /  Коментарите са изключени за Убийството на Захран Алуш – нова руска тактика в Сирия

    Print       Email

zahran

Физическата ликвидация на лидера на „Армията на исляма” (АИ) Захран Алуш предизвика невероятен резонанс в местните и специализираните медии. Силен позитивен отзвук има в проправителствените сирийски медии, Русия, Иран, медиите на Хизбула, ИДИЛ и Израел. Причината е многопластова, но най-вече поради факта, че тази милиция се оценява като най-мощната от всички бунтовнически групировки.

Нейните части са ситуирани в източната част на провинция Дамаск, ал Гута. Бойците й наброяват между 8 000 и 12 000 души. В същото време при призив за пълна мобилизация на централния град Дума и околностите, специалистите считат, че милицията може да рекрутира около 40 000 души. Тайните посещения на Алуш в Анкара и Риад миналата година представляваха финална реализация на турско-саудитско-катарското споразумение за поддържане на тактическа заплаха срещу столицата Дамаск. На АИ се отреждаше ролята да превземе столичния град в случай на окончателна ерозия на режима. Неслучайно милицията на Алуш изстреля стотици снаряди към различни дамаски квартали, а десетки – срещу руското посолство. Някои познавачи го наричаха „глезеният” човек на значимите външни сунитски фактори в Сирия.

Захран Алуш е роден през 1970 г. в сирийския град Дума, единственото селище в страната, в което мнозинството жители изповядват салафизма. Той е син на известния местен салафитски проповедник Абдула Алуш, който му дава първите познания в исляма. Завършва шариатския факултет на Дамаския университет, а специализира в Ислямския университет в Медина, Саудитска Арабия. Впоследствие защитава и магистърска теза в шариатския факултет на Дамаския университет. До 2009 г. работи като проповедник, когато е арестуван и хвърлен от властите в известния затвор Сидная. През 2011 г. е пуснат с президентски указ за помилване. Веднага след това създава своя собствена милиция, която нарича „Отряд на исляма”. Когато последователите му се увеличават го преименува „Бригада на исляма”, а когато успява да привлече 48 местни ислямистки групи субектът се нарича „Армия на исляма”. Основните финансови източници са от Саудитска Арабия, където понастоящем живее баща му.

Структурата на милицията се състои от Ръководен съвет, 26 оперативни щаба и 64 бойни единици, разположени в цяла Сирия. Най-важните полеви успехи са изтласкването на ИДИЛ от източната част на провинция Дамаск, чиито жители имат религиозни предпочитания, които са естествената хранителна среда за ИДИЛ. АИ е една от малкото местни милиции, които освен физическа и бойна тренировка, поставя акцент върху и религиозните знания. Счита се, че посещението на Захран Алуш през 2013 г. в Риад е било с цел заедно с местни офицери да се изготви оценка на полевата обстановка, потребностите от логистична и разузнавателна подкрепа за евентуалната бъдеща атака срещу столицата.

Тръгвайки от йорданската граница, планът за превземането на Дамаск е щял да успее, ако не е била интервенцията на Хизбула в източната част на провинцията, където Алуш успява да превземе редица селища. В момента на фронтовата линия, именно бойци на Хизбула са дислоцирани фронтално срещу муджахидините от АИ. В същото време тази милиция контролира територия, която се е оформила като своеобразен анклав, обграден от правителствените войски. Големият проблем на тази ислямистка милиция е, че остава неоперативна, когато няма помощ от външен за областта фактор. Това особено силно се усеща при съперничеството с другата голяма сунитска ислямистка милиция – „Ахрар аш шам”. Първата се води по-близо до Риад, а втората – до Анкара. Според специалисти саудитските офицери са подготвяли АИ за водещ полеви субект при планирано сирийско повторение на операцията „Буря на решимостта”, която Риад счита за успешна в Йемен.

Правителството в Дамаск, Техеран, Хизбула и Москва изключват напълно падането на столицата в ръцете на бунтовниците. Нещо повече, Москва стремейки се да обезопаси основните градове в териториалната лента под правителствен контрол, т.нар. „полезна Сирия” – Дераа, Дамаск, Хомс, Хама и Латакия, се опитва да изтласка противника от огнева позиция, която може да засегне негови стратегически точки. В тази светлина е видно, че Русия възприема израелската антитерористична тактика. ВВС взимат на прицел лидерите на бунтовническите милиции, особено ако те имат стриктно йерархизирана структура. Тяхното физическо ликвидиране поставя на изпитание съществуването на самата организация. Убийството на Захран Алуш е успех не толкова на руската авиация (въпреки претенциите на режима за осъществената операция), колкото на разузнаването.

Сирийският салафитски лидер е убит в момент, в който той е дирижирал важни преговори за помирение между представители на другата голяма сунитска бунтовническа милиция „Ахрар аш шам” и един по-малък бунтовнически отряд. Интересното в случай е, че е убит и представителят на АИ, който подписа споразумението в Риад за създаването на преговорния екип на опозицията с правителството. Ликвидирането на Алуш е ясно послание на Москва, че смята да нареди картите в Сирия по свое виждане, нареждайки преговарящите, така както тя желае. За нея двете големи сунитски бунтовнически групировки АИ, която Израел нарича сирийския Хамас и „Ахрар аш шам”, наричана от правителството в Дамаск сирийските талибани, са терористи. По ирония на съдбата преди дни специалният представител на Москва за Афганистан Замир Кабулов заяви официално, че Русия обменя информация с оригиналните (афганистанските) талибани, което беше отречено от самите талибани. Вчера британският „Санди таймс” съобщи, че от своя страна талибански източници са информирали, че през септември 2015 г. лидерът на талибаните молла Ухтар Мансур е провел среща с руски представители в руската военна база в Таджикистан. От руска страна веднага отрекоха твърденията.

Още по-интересно е, че Русия има свой, специфичен подход и към своите съюзници в коалицията 4+1. Близкоизточни източници информират, че създаденият през септември оперативен щаб в Багдад е заседавал в началото ежедневно, впоследствие – ежеседмично, а понастоящем – ежемесечно. Операцията за ликвидирането на Алуш е тактическо копие на проведената на 20-ти декември 2015 г. от израелските ВВС операция за убийството на офицера от Хизбула, принадлежащ към друзката конфесия Семир Кантар. Последният е създател и ръководител на т.нар. „Мрежа за народна съпротива” на Голанските възвишения, съставена главно от сирийски друзи. Погребението на Кантар, проведено съгласно шиитския религиозен култ, разкрива конфесионалното предателство на Кантар, приел тайно шиизма. Достатъчно добре разгласено сред неговите сподвижници друзи, това предполага и силната демотивация на активистите на тази антиизраелска мрежа.

Местни специалисти обаче поставят акцент върху факта, че заедно с ликвидирането на Кантар в дамаското предградие Джермана са били и двама високопоставени ирански офицери – Мохамед Риза Фахеми и Мир Ахмед Ахмеди. Първият е бил ръководител на КПП, държано от паздарани, елитния корпус на ислямските гвардейци, с големината на футболно игрище, в близост до сирийската столица. Преди повече от 20 дни то е станало обект на „приятелски огън” от страна на руската авиация, довела до 5-6 убити и до десетки ранени. Това е накарало новият командващ иранските войски в Сирия генерал Гулам-Хюсеин Гайб-Парвар (известен с разгрома на антиправителствените брожения в провинция Фарс), съгласувано с централното ръководство, да оттегли част от паздараните от Сирия и да ги изпрати в Ирак. Руската страна е поискала среща с Фахеми за изясняването на случая, но недоволството на последния е било толкова силно, че той отказал срещата. Специалисти се питат дали израелската атака срещу квартирата на Кантар в Джермана е била проспана или е била директно съгласувана с Москва, която има пълно превъзходство във въздушното пространство над Дамаск. В случая отново разузнаването е водещият оперативен инструмент. Интересна е изпусната от министъра на енергетиката на Израел в шеговит тон фраза, запитан кой е извършил атаката срещу Кантар, след като официален Тел Авив отрича своето участие: „Може финландското разузнаване да я е извършило.”

Отдавна се появиха критични материали в иранските медии срещу Русия, че отстоява собствените си интереси, а не тези на съюзниците. Между Москва и Техеран стои сянката на сътрудничеството на първата с Тел Авив. При последното посещение на Нетаняху в Москва Путин ясно заяви, че Русия няма да направи нищо в ущръб на националната сигурност на Израел. Редица специалисти предполагат, че системното премълчаване на иранските и ливанските бойци от Хизбула в руските военни сводки и акцентирането върху успехите на сирийската армия, подсказва, че Москва желае да редуцира до минимум присъствието на бойни единици, които са извън сирийската редовна армия. Нещо повече, на този етап Москва и Техеран използват тъждествена формулировка за съдбата на Асад, а именно „Тя ще бъде решена от сирийския народ”. Зад тази фраза обаче стоят различни тълкувания, с различни срокове на реализация. Москва гледа на Асад през политическа (ограничена във времето и докато режимът се стабилизира) призма, докато Техеран – през религиозно-догматична призма. Причината е, че през 1973 г. бащата на настоящия президент, Хафез Асад издейства от тогавашния лидер на ливанските шиити шейх Муса Садър фетва, че алауитите са част от шиитската конфесия, издигайки тази религиозна общност до статута на пълноправни мюсюлмани. В погледа на шиитски, теократичен Иран от догматична гледна точка този акт придава на семейство Асад като духовен лидер на общността в Сирия статута на легитимен управник на държавата.

Продължи да четеш

Новата политика на САЩ към кюрдите в Сирия... 12019 / Pixabay   Американските обещания да прекратят въоръжаването на сирийските кюрди вече са факт, независимо че кюрдската страна отрич...
Извънредно: Махер, който се опита да свали брат си... Снимка: ErikaWittlieb / Pixabay   Преди една седмица Тhe Foreign Insider съобщи, че братът на сирийския президент Башар Асад генерал Махер...
Специален анализ: Когато големите играят пинг-понг... Снимка: Alexas_Fotos / Pixabay   Превземането на града-музей, наречен още и „пустинната перла” Палмира се превърна в безпрецедентен полити...
Специален анализ: Кюрдите вече контролират 15% от ... Все повече наблюдатели се убеждават, че въоръженото крило на сирийската кюрдска партия Демократичен съюз Части за народна защита (ЧНЗ) е основен и...
Поглед към социалната политика на ИДИЛ... Социалната политика на ИДИЛ е една от предпоставките за продължаващото влияние на терористичната организация в районите, в които управлява. За съж...

Вашето мнение:

    Print       Email

Информация за автора

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Един от най-търсените и цитирани анализатори в българските медии с експертиза, призната в цяла Европа.

Privacy Preference Center

Close your account?

Your account will be closed and all data will be permanently deleted and cannot be recovered. Are you sure?